БЛОГЪТ НА СЦЕНАРИСТИТЕ

Министрите от кабинета на Сергей Станишев се оказа, че са прекарали не повечи, ни по-малко от 2990 дни извън страната, за която работят, което по скромните ни сметки се оказва 8 години и 3 месеца. 8 години кабинетът ни е бил не там, където проблемите му са най-големи, не там където нищо не се върши и хората сигурно ще започнат и гладни стачки след съкращението и постоянното покачване на цени, кабинетът ни предпочете по-приятни дестинации – Дубай, Сингапур, Аржентина (Джевдет Чакъров); Австралия, Индия, Китай, Катар, Израел, Япония, Виетнам (Масларова).
В тези пътувания просто няма минуси, като изключим двудневните визити в Брюксел, където наистина се водят сериозни разговори с Еврокомисията. Иначе получават най-удобните седалки в самолета, най-луксозните хотели, обикаляш с придружители из най-известни места, водят те по коктейли, обеди и вечери, а от време на време трябва да кажеш нещо за правителствената политика в своя ресор.

В историята за най-екзотични командировки ще останат 9-дневното пътуване на Емел Етем до Япония през 2006г., когато взе със себе си и сина си. Радослав Гайдарски през същата година прекарва 9 дни, на същото място (Япония). Дни преди да бъде сменен през април м.г. професорът прекара 8 дни и в Куба. Рекордьор по продължителност на визитата си е вече бившият министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, който изкарал 12 дни в САЩ. През това време обиколил Ню Йорк, Вашингтон, Лос Анжелис и Хюстън.
С екзотичност и мистериозност са обвити посещенията на екоминистъра Джевдет Чакъров. Екзотични – защото посетил Аржентина (за 7 дни), Дубай (пак за 7 дни), Южна Африка (8 дни), Сингапур (7 дни). Мистериозни – защото на сайта на министерството няма никакви данни за повечето му пътувания.

Най-екзотичната дестинация на правосъдието на правосъдната министърка Миглена Тачева в индонезийският о.Бали, където е прекарала 8 дни м.г. Защо ли правосъдието ни е толкова хулено от ЕК? Аз пък все си мисля, че Тачева просто пътува, за да й идват нови идея за промени в България какво ни се карат толкова…?!

Освен че ползват какви ли не привилегии, министрите взимат и дневни. Общо сумата възлиза на 184 154 лв. Което никак не е малко. Още повече, че освен за подаръци, те нямат за какво да ги харчат. Хотелите са платени, много често, от самите домакини, за обядите и коктейлите е ясно, че не се плаща нищо. Самолетните (нищо, че в наредбата за командировки в чужбина е записано, че може да се пътува със самолет, влак, автобус, кораб, нашите министри дори по страната пътуват със самолет!), та, самолетните билети също са платени – интересно за какво отиват тодава тези хиляди левове дневни. Излиза, че това е нещо като бонус към редовната заплата, която също не е малка, да не говорим за желаните им пенсии…Впрочем ще поговорим. Малко по-късно.

„Абсолютният рекорд за най-скъп самолетен билет не само за министър от това правителство, но и от предишното, държи социалната шефка Емилия Масларова. Тя е платила 16 973лв за самолетен билет до Сеул, Южна Корея. Парите не са от джоба й, а от държавния бюджет.
Проверка показа, че двупосочно пътуване в бизнескласата струва 3311, ако заминаване е след няколко дни – 6674. Вероятно министърката ни е пътувала в суперлуксозна първа класа, от която има едва пет-шест седалки в междуконтинентални полети.”Нямаме такава цена на билет”, каза Веселина Евдокимова, шеф на връзките с обществеността към социалното министерство”
В-к „Труд” 23.02.2009г.

Защо това трябва да ни учуди? Явно българската народопсихология е такава – добереш ли се до властта, позлваш всичките й блага, че и крадеш, за да имаш за после. Когато Масларова ще извади от собствения си джоб 2 пъти повече пари за билет, ако това нейните пари? Или кога Петър Димитров ще пътува до Варна със самолет? Вярно е, че понякога можеш да бързаш, но България не е Русия, размерите й не са чак толкова големи. Колко часа им трябват, за да стигнат от София до Варна със супер луксозните джипове? Или пътищата са им лоши? Еми, да ги оправят тогава…Може би, затова министрите не са наясно с това какво се случва в България и какви са конкретните й проблеми – защото те просто не се намират в страната ни!!

Афера за източване на ДДС между 600мл.лв. и 1 млрд.лв. доведе до оставката на директорът на НАП Мария Мургина. Официалните й мотиви са по-ниски приходи от за 2008г. спрямо планираното и отнетия й достъп до класифицирана информация. Според медиите ДАНС разследва Мургина от осем месеца. В основата са сигнали на нейни подчинени и на агенти на ДАНС в НАП, в който се описват схеми за източване на ДДС.

И въпреки че оставката е вече извършена, това определено не означава, че случаят е приключен. Ще следим и този скандал по

Евроком, всяка делнична вечер от 20.30ч

За пореден път опозицията внесе вот на недоверие. Не, че не е логичен или добре обоснован. Само че не се знае какви ще са последиците от него и дали този път ще има някакво развитие на събитията. Времето ще покаже. А до тогава бъдете

с Емил Кошлуков и предаването “Таралеж”!!

На днешния ден се навършват 136 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Иванов Кунчев - Левски.
Каквото и да се каже за живота и делото на великия българин ще е малко.
Прости ни, Апостоле!!!
Дълбок поклон пред паметта ти.

Манастирът тесен за мойта душа е.
Кога човек дойде тук да се покае,
трябва да забрави греховния мир,
да бяга съблазни и да търси мир.
Мойта съвест инак днеска ми говори.
Това расо черно, що нося отгоре,
не ме помирява с тия небеса
и когато в храма дигна си гласа
химн да пея богу, да получа раят,
мисля, че той слуша тия, що ридаят
в тоя дол плачевни, живот нестърпим.
И мойта молитва се губи кат дим,
и господ сърдит си затуля ухото
на светата песен и херувикото.

Мисля, че вратата на небесний рай
на къде изглеждат никой ги не знай,
че не таз килия извожда нататък,
че из света шумен пътят е по-кратък,
че сълзите чисти, че вдовишкий плач,
че потът почтенний на простий орач,
че благата дума, че правото дело,
че светата правда, изказана смело,
че ръката братска, без гордост, без вик
подадена скришно на някой клетник,
са много по-мили на господа вишни
от всичките химни и тропари лишни.

Мисля, че човекът, тук на тоя свят
има един ближен, има един брат,
от кои се с клетва монахът отказа,
че цел по-висока Бог ни тук показа,
че не с това расо и не с таз брада
мога да отмахна някоя беда
от оня, що страда; мисля, че канонът
мъчно ще направи да замлъкне стонът;
че ближний ми има нужда не в молитва,
а в съвет и помощ, когато залитва;
мисля ази още, че овчарят същ
с овцете живее, на пек и на дъжд,
и че мойте братя търпят иго страшно,
а аз нямям нищо, и че туй е гряшно,
и че ще е харно да оставя веч
таз ограда тиха, от света далеч,
и да кажа тайно две-три думи нови
на онез, що влачат тежките окови.
Рече и излезе.

Девет годин той

скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнанье, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упованье и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
и като отшелник живееше в пост.
Горите, полята познати му бяха;
всичките пътеки кракът му видяха,
пустинята знайше неговия глас,
хижата го знайше и на всеки час
вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
ходеше замислен, сам-си без другар.
Тая заран млад е, довечера стар,
одеве търговец, сега просяк дрипав,
кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
днес в селото глухо, утре в някой град
говореше тайно за ближний преврат,
за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът,
и че време веч е да въстане робът;
че щастлив е оня, който дигне пръв
народното знаме и пролее кръв,
и че трябва твърдост, кураж, постоянство,
че страхът е подлост, гордостта - пиянство,
че равни сме всички в големия час -
той внасяше бодрост в народната свяст.

И всякоя възраст, класа, пол, занятье
зимаше участье в това предприятье;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът,
а той беден, гол, бос, лишен от имотът,
за да е полезен дал си бе животът!

Той беше безстрашлив. Той беше готов
сто пъти да умре на кръста Христов,
да гори, кат Хуса или кат Симона
за правдата свята да мре под триона.
Смъртта бе за него и приятел и брат,
зашил беше тайно в ръкава си яд,
на кръста му вярно оръжье висеше,
за да бъде страшен, кoга нужда беше.
Той не знайше отдих, ни мир, нито сън,
обърнал се беше не дух, на огън.
Думата си цяла лейше в едно слово,
понявга чело си мръщеше сурово,
и там се четеше и укор и гняв,
и душа упорна, и железен нрав.

Той беше невидим, фантом, или сянка.
Озове се в черква, мерне се в седянка.
Покаже се, скрий се без знак и без след,
навсякъде гонен, всякъде приет.
Веднъж във събранье едно многобройно
той влезна внезапно, поздрави спокойно,
и лепна плесница на един подлец,
и излезе тихо из малкий градец.
Името му беше знак зарад тревога,
властта беше вредом невидима, строга,
обсаждаше двайсет града изведнъж,
да улови тоя демон вездесъщ.
От лице му мрачно всички се бояха,
селяните прости светец го зовяха
и сбрани, сдушени във тайни места
слушаха със трепет, с зяпнали уста
неговото слово сладко и опасно,
И тям на душата ставаше по-ясно.
И семето чудно падаше в сърцата
и бързо растеше за жътва богата.

Той биде предаден, и от един поп!
Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,
тоз позор за Бога, туй пятно на храма
Дякона погуби чрез черна измама!
Тоз човек безстиден със ниско чело,
пратен на земята не се знай защо,
тоз издайник грозен и божий служител,
който тая титла без срам бе похитил,
на кого устата, пълни с яд и злост,
изрекоха подло: “Фанете тогоз!”
На кого ръката не благословия,
а издайство сърши, и гръм не строши я,
и чието име не ще спомена
от страх мойта песен да не оскверна,
и кого родила една майка луда,
който равен в адът има само Юда
фърли в плач и жалост цял народ тогаз!
И тоз човек йоще живей между нас!

Окован и кървав, във тъмница ръгнат,
Апостолът беше на мъки подвъргнат
ужасни. Напразно! Те нямаха власт
над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас,
ни молба, ни клетва, ни болно стенанье
не издаде в мрака туй гордо страданье!
Смъртта беше близко, но страхът далеч.
И той не пошушна предателска реч.
И на вси въпроси - грозно изпитанье -
един ответ даде и едно мълчанье
и казваше: “Аз съм Левски! Ей ме на!”
И никое име той не спомена.

Но тиранът люти да убий духът
една заран Левски осъди на смърт!
Царете, тълпата, мръсните тирани
да могат задуши гордото съзнанье,
гласът, който вика, мисълта, що грей,
истината вечна, що вечно живей,
измислиха всякой по една секира
да уморят всичко, дето не умира:
зарад Прометея стръмната скала,
ядът за Сократа с клеветата зла,
синджир за Коломба, кладата за Хуса,
кръста на Голгота за кроткий Исуса -
и по тоя начин най-грозний конец
в бъдещето става най-сяен венец.

Той биде обесен.

О, бесило славно!

По срам и по блясък ти си с кръста равно!
Под теб ний видяхме, уви, да висят
много скъпи жъртви и да се тресят
и вятърът южни с тях да си играе,
и тиранът весел с тях да се ругае.
О, бесило славно! Теб те освети
смъртта на геройте. Свещено си ти.
Ти белег си страшен и знак за свобода,
за коя под тебе гинеше народа,
и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес
под тебе, бесило, правеше ни чест.
Защото подлецът, шпионът, мръсникът
в ония дни мрачни, що “робство” се викат,
умираха мирни на свойто легло
с продадена съвест, с позор на чело,
и смъртта на тебе, о, бесилко свята,
бе не срам, а слава нова на земята
и връх, от където виждаше духът
към безсмъртието по-прекия път!

Няма такива страхотни ентуасиазирани деца, които се учат на български народни обичаи и се стремят да бъдат достойна част на България - нещо, което се среща доста рядко в последно време. Това бяха нашите 16 гости днес. Ето и двата от тях

Съби Събев

Роден е на 03.02.1967 г. в с. Челопеч.
Ръководител на Детски кукерски клуб „Златните МЕЧКИ” към Сдружение „За един по-добър живот”.Закърмен с кукерската традиция, той се е „правил” на „мечка” (както се наричат кукерите в Челопеч) от прохождането си.Въпреки забраните на този обичай по „онова време” Съби Събев го възражда и е предава традицията на сина си Илко Събев.

Решил твърдо да възроди позабравените Кукерски игри около Сирница, той организира създаването през 2006-та на Кукерски клуб, който първоначално е смесен (деца и възрастни), след което през 2008-ма е обособен към Сдружение „За един по-добър живот” като Детски кукерски клуб, чиятп основната цел е съхранението на обичая и предаването на традициите на децата. Членовете на Клуба сами му дават името „Златните МЕЧКИ”.

Марин Терзийски

Роден на 19.01.1995 г. Той е един от най-активните членове на Клуба, като е в групата още от създаването й. Участва в Кукерските игри от малък и сега е един от най-запалените фенове не само на този обичай, но и на всички български традиции. Активно се включва във всяка репетиция, участие и мероприятие, организирано от Клуба.

КРАТКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА КЛУБА:

Детски кукерски клуб „Златните МЕЧКИ” е обособен като самостоятелен Клуб към Сдружение „За един по-добър живот” – с. Челопеч през 2008-ма година.
Идеята е да се съхранят и предадат старите български традиции, бит, занаяти и култура на младото поколение.
Детски кукерски клуб „Златните МЕЧКИ” през 2008-ма година се представи подобаващо на организирания от община Ковачевци „Фестивал на маските”, както и на „Бобфест 2008-ма” – с. Радуил, община Самоков, където грабна 4 златни медала от 4 категории, в които взе участие. Както и награда в категори Маски и костюми на тазгодишния Международен фестивал „Сурва 2009”.
Уникален елемент към оригиналните костюми е прикрепената на дълъг прът Конската опашка – символ на българската държава. Този символ е наричан навремето „Помет” – по стар български обичай чрез него се символизира измитането на пещта и запазването на домашното огнище.
„Поклащането”, което извършва главния Кукер на Детски кукерски клуб „Златните МЕЧКИ” според народните поверия е, за да натежат от зърно класовете на житата.
Звънците на поясите имат Магията да пропъждат болестите и лошотиите, които спохождат хората. Стъпките на Кукерите са отмерени и ритмични. Чрез своя танц децата се стремят да възродят онези спомени от далечни времена, които да оживеят в душите на зрителите и да запазят богатите и необозрими български обичаи и наричания – чрез предаването им на Децата!

„Сега свещената крава на демокрацията е всеобщото избирателно право. Но могат ли хората в гетото да взимат политически отговорни решения? Не могат…”
„Мажоритарната система няма да мине, защото никой няма да я разбере…”
Когато хората гласуват с преференции, те правят личен избор, чувстват се ангажирани към съответната личност. И не върви после да кажат: аз избрах идиот. Като обвържете човека с конкретен избор, осигурявате на властта по-дълъг период на доверие, от който тя се нуждае. Избирателят известно време мисли, че е направил истински избор. Не е важно какво е станало, важно е човек какво си мисли. Един вид залъгват го, че нещо зависи от него.”
В-к „Сега” 11.02.2009г.

Още за мажоритарните избори и референдуми очаквайте довечера в

предаването “Таралеж” от 20.30ч

На 21.02. ще се проведат частични избори за кмет на община Раковски. До частичния избор на кмет се стигна, след като предишният кмет Франц Коков почина на 25 октомври 2008 година. Кандидатите за поста са седем, но ние сме поканили и ще подкрепим най-добрият от тях – независимият кандидат за кмет – Мария Бурова.

Мария Милкова Бурова
Родена е на 28.08.1978г. в гр.Раковски.
Бакалавър по „Счетоводство и контрол” и магистър по „Счетоводство на нефинансовите предприятия в Стопанска академия „Д.А.Ценов” гр.Свищов.
През 2002-2003г. работи като счетоводител. От 2003г. досега е заместник-кмет на община Раковски. Работи в областта на Регионалното развитие, Образование, Култура, и Финанси.
Кандидат за кмет на община Раковски на изборите, които ще се проведат на 21.02.2009г.

Бъдете с нашия гост и с водещия Емил Кошлуков в предаването “Таралеж” в 20.30ч

Факти:

 Специален център на БАН вече 50г. изследва съдържанието на мазнините и това дали те са наистина качествени. Въпреки това през последните години нито една институция не се е насочила към звеното, за да се възползва от възможностите му.
 Министерство на земеделието и храните чрез Националната ветеринарномедицинска служба, в която е ДВСК контролира храните от животински произход (месо, мляко, сирене, кашкавал)
 Министерство на здравеопазването чрез РИОКОЗ контролира всички продукти от растителен произход (хляб,олио, ядки, плодове и зеленчуци)
 Министерство на икономиката и енергетиката чрез дирекция във ведомството отговаря за хранително-вкусовата промишленост и определя политиката за храните. А чрез Комисията за защита на потребителите контролира етикетиране, заблуждаваща реклама и пр.
 След извършена проверка проф. д-р Желязко Симов от Университета по хранителни технологии в Пловдив заяви, че в киселото мляко се слага палмово масло, за да се повиши маслеността; извлечен протеин, защото дава плътност, както и желатин и стабилизатори за удължаване срока на годност.
 „Земеделският министър Валери Цветанов призна, че се притеснява от сиренето и колбасите, които консумира.” - ??!!
 Вече 3-4г. управляващите не могат да се разберат кой да ръководи Държавната консултативна комисия по безопасност на храните. Тя трябваше да започне работа до 30 юни 2007г, но до момента няма дори избистрена концепция каква да бъде тя. По заповед на премиера Сергей Станишев работна група от министерствата на икономиката и здравеопазването, е трябвало да разработи вариант за създаване на агенция по храните заедно с устройствен правилник и предложения за промени в закона за храните. След 5 заседания се стигнало до извода, че тя ще бъде с 30-40 човека персонал, които ще координират работата на контролните структури в различните ведомства, както и да прави оценка на риска при продуктите. В последния момент Цветанов внесъл възражение, че не иска агенция, а междуведомствена комисия начело с Емел Етем.

А нашият гост, който ще ни разкаже още повече интересни неща е

Богомил Николов

Роден през 1971г. в гр. Пазарджик.
Магистър по политологиия и стопанско управление от СУ “Св. Климент Охридски” и университета “Еразмус” Ротердам. В момента е докторант по икономика в УНСС.
Той е изпълнителен директор на Българската национална асоциация на потребителите от 1999г. В рамките на десетгодишния си професионална практика е бил ръководител на множество международни проекти в областта на защитата на потребителите.
Бил е член на Обществен съвет към Комисията по въпросите на гражданското общество – 39-то Народно събрание, а понастоящем е член на Икономическия и социален съвет

България трябва да укрепи административния капацитет за управлението на средства от ЕС, като гарантира стабилност, обучение и техническа експертиза на персонала. При назначенията на ръководни длъжности да се избягва потенциален конфликт на интереси.
Резултатът е разочароващ. Сигнали за нестабилност има и в трите предприсъединителни програми ФАР, ИСПА и САПАРД. За шеф на преобразувания пътен фонд в Национална агенция “Пътна инфраструктура” (НАПИ) премиерът Сергей Станишев назначи на 8 август 2008 г. без конкурс Димитър Иванов. Три месеца по-късно Иванов напусна с обвинението, че надзорният съвет на агенцията се меси в работата и му оказва натиск. Два месеца премиерът остави агенцията без титуляр, а след това бе сложен на поста, отново без конкурс, Янко Янков. Скандали разтърсиха и програма САПАРД. Атанас Кънчев, който пое ръководството на фонд “Земеделие” през юли, подаде оставка през октомври, а в началото на януари си тръгна и шефът на програма САПАРД Константин Паликарски. Назначението на Ализан Яхова начело на фонда не тушира напрежението, а го задълбочи, защото върна на работа служители, заради чиито подписи финансовото министерство спря изцяло парите по програмата.
Всичко това и още само по

Евроком, 20.30ч с водещ Емил Кошлуков!

Днешният ни гост Любен Петров ще ни разкаже нещо повече за обединението на десницата, както и за проекта за обединение на десните и десноцентристките партии приет вчера, 9 февруари.
Бъдете с Емил Кошлуков и

Любен Петров

Роден е през 1966г. в гр.София
Завършил е специалността „Икономика и управление на индустрията”. Бил е изпълнителен директор на “Оборище” АД и главен специалист в район „Сердика” на Столична община.
Избран е за кмет на район „Витоша” на местните избори, проведени през есента на 2007г. от квотата на коалицията „Алианс за София”.
Заместник-председател на СДС.

Точно в 20.30ч.