
Току-що, като че ли приключи митинга на Атака пред съдебната палата в София. За тези, които не са се поинтересували от този фундаментален за българското общество проблем – делото срещу Волен Сидеров – сега е моментът да го направят.
Разбира, се поредното разглеждане на делото срещу лидера на Атака не предложи нищо особено – крясъци, бой между демонстранти и полиция, поругаване на символа на българската държавност – независимата съдебна власт.
Много хора си задават въпроса „защо е важно това за нас? Какво ни интересуват разни малоумници, доведени от села и паланки в центъра на София, нека се бият”.
И за съжаление тези хора ще са прави за себе си. Защото докаран до унизителната борба за оцеляване, българинът не го е еня за някакви си събития, накърняващи българската държавност. А те са именно такива.
В случая не взимам отношение нито към партия „Атака”, нито към нейният лидер. Ни най-малко. Нека докаже, че съдебната система в България е зависима от властта, че съдията по неговия случай е манипулиран. Но да го докаже по законово-аргументиран начин. Нали неговият съратник и доведен син е юрист, нали в партията му има още много капацитети с юридическо образование. Нека го направи тaкa.
Поведението на Сидеров и неговите привърженици наподобява начина на действие на сърбите, илюстриран от палежа на американското посолство в Белград. Преди известно време, визирайки този случай, написах, че докато западните ни съседи правят политика тип „футболен стадион” разпада и разрухата ще продължи. Същото явление наблюдаваме и в България. Докато Волен и привържениците му продължават да атакуват по такъв груб и безпринципен начин българската държавност, опасността от срутване на държавността ще продължи да виси като Дамоклев меч над главите на българските управници.
В крайна сметка живеем в условията на демократично общество и всеки е свободен без страх да изрази убежденията си. Но някой хора бъркат свободата със слободията. Същите тези хора се проявяват като върл враг на България и българщината, въпреки че уж са най-големите патриоти. Защото патриотизъм не означава само и единствено викаш призраци от историята – не,че не е правилно да се вглеждаме в миналото си, не ме разбирайте погрешно. Историята е важна за да почиташ предците си и да се поучаваш от грешките, защото „човек ако знае откъде идва, знае и накъде отива.
Патриотизмът е също така и уважение към институциите на държавата, за които същата тази история ни казва, че са създадени с много дързост и родолюбие. Институциите на българската държавност стотици пъти са били посочвани от чужди политици и изследователи като пример за държавно строителство. И вместо да се гордеем с тях ние ги поругаваме.
„Народе????”