БЛОГЪТ НА СЦЕНАРИСТИТЕ

Вчера на 24 март зам. – министърът на външните работи Феим Чаушев благоволи да подаде оставка. Безсрамно разпрати писмо за решението си до медиите като обясни, че срещу него била предприета кампания и той всъщност не е виновен за нищо. Наглостта му надмина всички граници на търпението ни, но не е единичен случай у нас. Нека си припомним как след писмото за Р. Овч. отговорност от него не бе потърсена, а той замесен в скандал си подаде сам оставката. Добре че е добрият и справедлив Станишев, за да им приеме оставката, защото, ако, не беше той можеше още да заемат постове като министър на енергетиката или зам. – министър на външните работи. Или благоразумният директор на Фонд „Републиканки пътища” Веселин Георгиев след като брат му взе 120 млн. лв. в израз на своята честност подаде достойно оставка.
Само, че с подаването на оставката злоупотребата, кражбата не се заличава, не изчезва. След като те признават, че разкритията за тях са истина с акта на подаване на оставка, след като премиерът също признава престъпленията им, като приема оставките им, къде е наказателната отговорност. Няма отговорност, пълна безнаказаност. Това, че вече не са на постовете си не значи, че в сметките си нямат вече натрупани стотици милиони. Темата не е, че Феим – Петър – Бисер си е подал оставката, а, че той както и останалите е вече горд мултимилионер с нашите пари, който се измъква абсолютно безнаказано.

Началото на месец март бе ознаменувано с нов скандал с дъх на корупция и далавера. След зимните разкрития в областта на пътните фондове, сега нa преден план изпъкна кражбата и откровената наглост при усвояването на средства по програмите ФАР, САПАРД и ИСПА.
Историята с роднинските назначения и братската подялба на публични средства вече придоби трагикомичен характер. Но за да придобием ясна представа за арогантността и беззаконието властващи по върховете на българската политика нека погледнем малко назад:
2006г. – гръмва корупционен скандал, свързан с мъжа на социалния министър Емилия Масларова, който макар и счетоводител по професия, печели конкурс за доставка на горива за социалните домове. „Не се занимавайте с моя мъж, аз какви работи мога да разкажа за нечии съпруги” е лаконичният отговор на Масларова. Далаверата е в размер на 5 млн.лв
2008г. – става ясно, че директорът на фонд „Републиканска пътна инфраструктура” Веселин Георгиев възлага на фирмата на брат си Емил Георгиев – „Биндер”– държавни поръчки възлизащи на 120млн.лв. Като свое оправдание пътният шеф използва популярният в българските политически среди лаф : „брат ми без работа ли да стои.”
Какво се случва към днешна дата – трима депутати и един зам.министър си признаха , че фирми на техни роднини са получавали пари по програма САПАРД. Нека погледнем кои са този път героите и какви са техните оправдания:
Зам. министър Димитър Пейчев, който отговаря в земеделското министерство за усвояването на еврофондовете, „сподели” , че фирмата на неговата съпруга е била подизпълнител на проект финансиран от САПАРД. Това признание естествено е придружено с подходящ коментар : „ Да се разведем и да нямаме деца ли?” Това изречение изглежда странно познато, като че ли крадците по върховете имат определени заучени фрази, които да употребяват при нужда. Как иначе бихме си обяснили еднаквостта на фразите на Масларова, Георгиев и Пейчев? Драги управляващи, това, че вие не искате роднините ви да стоят „без работа” го разбраха и децата, измислете нещо друго. Като своеобразен финал на темата „Димитър Пейчев” ще цитирам отчета на Сметната палата през 2007г.,според който зам.министърът е успял да се сдобие с парцел в Пловдив от 18 509 кв.м. за скромната сума от 310 000 лв.
Разбира си от професията човека, без съмнение….
Вторият признал си е депутатът от БНД Бойко Боев. Фирма на неговата съпруга е получила 70 000 лв. САПАРД. В същото време дъщерята и зетят на народния избраник работят във фонд „Земеделие”, от чието решение зависи финансирането. В своя защита Боев обясни, че „не можел да нареди за кого да се омъжи дъщеря му, а зет му работел във ведомството, преди да се запознае с нея”.
Венцислав Върбанов също призна, че фирми на негови роднини са получавали пари от европрограмата. “Взимат и ще продължат да взимат, защото това им е бизнесът”, лаконично обясни депутатът
Шефът на парламентарната група на НДСВ също не отрече интереси в областта на усвояването на еврофондовете. Както стана ясно известна асеновградска изба, в която работи съпругата на Моллов, е печелила нееднократно конкурси по САПАРД. Естествено жълтият депутат не вижда нищо нередно, дори се гордее с това.
На този фон много интересна е реакцията на БСП. На заседание на своето изпълнително бюро тя „реши” да хвърли вината за спрените европейски пари от една страна върху своите коалиционни партньори, защото това били корупционни практики произтичащи от миналото правителство, от друга страна на „европейска конспирация”, целяща да очерни българската държава. Според партията столетница оставки не биха решили проблема, трябвало да се промени метода на действие – кой метод, другари? Този, който ще ви позволи да крадете далече от хорските очи. Вярно е, в последно време допускате грешки – много далавери излязоха наяве. Трябва да се опитате да прикриете хаоса и анархията, които царят в българските институции. Дали ще успеете – „ще поживеем, ще видим.”
В крайна сметка какъв е изхода от острия проблем с далаверите и шуробаджанащината, заплашващ да срине българската политическа система.
Който е чел „Държавата” на Платон знае каква участ отрежда гръцкият философ на властимащите – те нямат право на имущество, живеят бедно, в бараки, лишени от каквито и да било житейски удобства. Древният мислител осъзнава, че имуществените отношения ще покварят политиката и ще попречат на занимаващите се с нея да изпълняват най-важната си функция- грижата за общото благо. С други думи щом ти си политик ще си носиш кръста – ако искаш да си търговец на вино – работи в Асеновград, ако искаш да си в парламента се отказваш от всичко друго, а твоите близки нямат право да извършват дейност, за която ти би могъл да им помогнеш. Докато в България не се изработи регистър, в който всеки изпълняващ публична длъжност да впише с какво се занимават близки и роднини, ще продължават да гърмят корупционни скандали. И то много по-силни от сегашните. В противен случай в България политиката ще продължава да бъде на нивото, което преди 110г. я остави Алеко. В контекста на историята с еврофондовете в моето съзнание неумолимо изниква издържалата времето си максима на великия българин „европейци сме, ама не съвсем.”

Даниел Петров

На 28.02.2008г. в бързия влак София-Кардам избухна пожар отнел живота на девет български граждани.
Днес, 5.03.2008г. е официално обявен от българското правителство за ден на национален траур в памет на жертвите на влака-убиец. Екипът на предаването „Таралеж” изразява своята съпричастност и изказва най-искрените си съболезнования към близките на нелепо загиналите. Днес трябва просто да сведем глава и да помълчим. Да покажем, че наистина скърбим за нашите братя и сестри, загинали в ужасяващите пламъци. Поне един ден в годината да загърбим користта, личния и партиен интерес.
ПОЧИВАЙТЕ В МИР!