БЛОГЪТ НА СЦЕНАРИСТИТЕ

Години наред старите партии задушават всеки опит за модернизация на страната. За старовремци модернизацията е непонятен популизъм, а празното политическо говорене „последователна политика”. Стой си кротко цял мандат. Приемай глупави закони, следвай теснопартийния си интерес, върти си далаверите и всички старовремци ще те приемат за свой. Но ако намериш работещо решение, което ще разреши конкретен проблем на. хората, веднага срещу теб ще се обединят разноцветни политикани, които истерично ще изкрещят, че си популист. Клакьорите на старите партии и цяла камара фалшиви пророци ще те заклеймят, ако защитиш национален интерес, който те не разбират.
Старовремци се страхуват, когато някой се обърне директно към проблемите на гражданите, защото за тях хората са равни на онези безпросветни маси, които в началото на 20-ти век екзалтирано приветстваха всякакви празни обещания и се отказаха от свободата си в името на кухи политически лозунги и фалшиви социални утопии.
Старовремци вадят от девет кладенци вода, за да докажат, че гражданите не могат сами да се грижат за себе си, не могат да вземат правилните решения на референдуми, не могат да подредят имената в листите на кандидатите. Според тях народът е „прост” и не разбира, затова няма защо да му се разкриват тайните от политическата кухня. Няма нужда от прозрачна политика. Няма нужда от допитвания. Няма нужда от публични отчети на политическите партии. Няма нужда от гражданско участие в управлението. Старовремци са като домакински уреди “Тефал” - те мислят вместо теб, те чувстват вместо теб, те решават вместо теб.
Само че когато се откажеш да мислиш с главата си, вече не си гражданин. Старовремци нямат нужда от граждани със свое мнение, а от консуматори. Защото гражданинът иска информация, а консуматорът - удоволствия. Гражданинът задава въпроси, а консуматорът е преситен от отговори. Не е странно, че все повече хора не се интересуват от програмите на политическите партии, а питат за пари на ръка, за да отидат да гласуват. Това е резултат от
преднамерено и последователно провежданата политика на старовремци -когато политиката се превърне в задкулисно занимание на капсулирани елити, а на избирателите се гледа като на консуматори, то консуматорите си искат консумацията. Има ли алтернатива?
Да. Алтернативата е да се даде шанс на онези граждани, които са много по-образовани и много по-ангажирани с обществени теми от повечето наши политици. Вече е 21 век - дошло е време гражданите да участват в правенето на политика. Новото време иска мажоритарни избори, за да избират хората, а не партийните вождове. Новото време иска гражданите да имат право да предизвикват национален референдум. Новото време иска нова политическа и икономическа инфраструктура, основана на прозрачност в управлението, премахване на ненужната бюрокрация и разрешителни режими за бизнеса, премахване на монопола на здравната каса и преосмисляне на точковата система за пенсиониране в интерес на хората.
Никой политик или партия не може да нарисува картината на България самостоятелно. Но можем да я нарисуваме заедно, ако дадем четки в ръцете на тези, които имат талант, знание, способност и воля за промяна. Това е философията на Новото време. Затова Новото време е партия на хората в активна възраст, които работят; на модерните млади хора, които се образоват; на средния бизнес, който се развива и инвестира в България.
Новото време е импулс за модернизация на България. Каузите, зад които стоим не от вчера, не от година, а откакто се събрахме са един и същи. И никога не сме се отмятали от тях. Искаме новите хора да усещат духа на промяната, да се изправят пред предизвикателствата и да не се плашат от неизвестното, което се крие в тях. Вчера работихме в парламента, за да може всеки един български гражданин да твори сам живота си и да е на гребена на вълната. Днес, макар и вън от него, не сме отстъпили и на йота от това си верую.

Емил Кошлуков

На 27 януари президентът Георги Първанов и вицепрезидентът Ангел Марин дадоха пресконференция по повод първата година от втория си мандат. В своето изявление Първанов настоя за реформа в избирателната система, партиите и финансирането им. Предложенията на президента не изненадаха никой – тъй наречените „нови” идеи на държавния ни глава въобще не са нови. Подобни предложения са внасяни преди 6 години, но не им е обърнато внимание. Разбира се, сега всички са във възторг от предложените реформи,а президентът Първанов определено събра точки пред обществеността. Ала не е ли малко лицемерно да си приписваш заслугите, че си измислил нещо, което всъщност е стара идея, на която просто не е обърнато внимание?
Алекс

В представянето на своя отчет, президентът повдигна въпроса за промяна на избирателната система у нас. Радваме се, че макар и след 5 (пет) години виден представител на управляващите признава идеята на „Новото време” за промяна на изборната система като изключително необходима.

Бихме искали да припомним, че в 39-то Народно събрание „Новото време” внесе в парламента проект за единен Избирателен кодекс. Той беше изработен от изтъкнати специалисти като проф.Михаил Константинов-дългогодишен член на ЦИК, Антон Хиджов- БСЧИГП, Илия Божинов- ГИСДИ, Димитър Димитров от ЦИК, Ивелина Алексиева- юрист и др. Този проектозакон беше внесен с подписите на депутати от БСП, СДС, НДСВ, освен авторите от „Новото време”.
Политическите сили са запознати със закона за изборите и не случайно той бе приет на първо четене с мнозинство от 160 гласа „за”.
Основното му предимство е, че в него се прави реформа на всички видове избори, провеждани в България- за президент, парламент и местна власт. Въвежда се мажоритарен елемент за избирането както на депутати, така и на общински съветници.

Напомняме, че този кодекс е внасян неколкократно и в 40-то Народно събрание.
В този смисъл няма нужда да преоткриваме „топлата вода” и при всеки нов управляващ да се изготвят нови закони. България има нужда от силна избирателна система, която да направи политиците отчетни пред своите избиратели.
Бихме искали да добавим, че в деловодството на парламента залежават цял пакет закони, предложени от „Новото време”, насочени към реформирането на цялостната политическа система у нас. Нека да не остава съмнение за лицемерни речи и декларации, с цел популистко заиграване с избирателите.

„Новото време” ще изпрати копие от своя законопроект на вниманието на президента на Република България г-н Георги Първанов, както и на представителите на управляващата коалиция. Изразяваме своята готовност да организираме и проведем кръгла маса с експерти и политици, на която да представим и обсъдим предложението за нов Избирателен Кодекс.

На 18.01.2008г. президентът на Русия Владимир Путин дойде и притисна нашите управници, за да задвижат важните руски енергийни проекти. Подписаха се споразумения за газопровода „Южен поток”, отново се върна на дневен ред договора за нефтопровода „Бургас – Александруполис” и се дадоха обещания за построяването на АЕЦ „Белене”. Естествено не стана дума за външния дълг на Русия към нас в размер на $38,5 млн. долара, както и за отрицателния за нашата страна външнотърговски обмен.
Време е този път да потърсим сметка за договорите, които подписва правителството на наш гръб. Голямата цел на руският президент и мисия на неговата визита беше сключването на договора за газопровода „Южен поток”. И това трябваше да стане преди Европа да е осъществила своя алтернативен проект „НАБУКО”. Ние пак се оказваме между ударите на ЕС и САЩ от една страна и Русия от друга. Преди да обърнем внимание на реакциите, които имаше подписването на този договор в страните съперници, нека да разгледаме проекта като позитивен или негативен за нас.

„Южен поток”
Стойността на проекта е над 10 млрд. евро.
ПОЛЗИ
- Евентуално приходи от транзитни такси в размер на около 100-200 млн. долара годишно
- Възможност за участие на български компании като подизпълнители при реализацията на проекта и за експлоатацията и сервиза на тръбите
- България се утвърждава като газоразпределителен център в Югоизточна Европа
РИСКОВЕ
- Екологичен: от замърсяване на Северното Черноморие при евентуален пробив
- Икономически: ако транзитните такси остават в проектната компания, в българския държавен бюджет няма да има никакви постъпления от този проект; България губи частично собствеността си върху газопроводите
- Политически: засилването на руското влияние в страната и в региона, България затвърждава имиджа си на троянски кон за Русия в ЕС; Въпреки че собственик на тръбата ще бъде българско юридическо лице, при 50 на 50 участие на „Булгаргаз” и „Газпром” в него Русия ще е на половина собственик и с механизмите си за натиск, които са добре познати „Газпром” ще има решаващ глас при всички решения.

Българо-руският документ за „Южен поток” се сключва за 30-годишен срок с възможност за удължаване с по 5 години след това. В смесеното дружество ще участва „Булгаргаз”, която ще инвестира първоначално 210 млн. евро с тенденция капитализацията на участието й да достигне 700 млн. евро. Проектът е разчетен да бъде напълно изплатен до 15 години. Дотогава държавата ще прибира транзитните такси и ще има постъпления само от ДДС за около 200 млн. евро.
Специална клауза в договора предвижда руската страна да плаща такси за транзитиране на 31 млрд. куб. м газ годишно, независимо дали през тръбите тече толкова гориво или по-малко. Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров каза, че по време на преговорите „Газпром” е поискал да обезпечи пълните нужди на страната ни от природен газ, но ние сме отказали, защото разчитаме и на бъдещия газопровод НАБУКО.
„Южен поток” ще получи статут на национален обект, което ще ускори изграждането, защото опростява процедурите за отчуждаване на земите, през които ще преминава газопроводът. В договора няма да има клауза, задължаваща смесената фирма да наема български фирми за строежа. Предвидено е обаче, когато участниците в търгове или конкурси предлагат еднакви условия, да се предпочитат фирми от Русия, България, Сърбия и Италия.
Правителството успя да направи известен пробив в руската позиция - за проекта ще се регистрира българско юридическо лице с 50 на 50 участие на „Булгаргаз” и „Газпром”. Проблемът е, че и този трудно извоюван успех все пак оставя инициативата в Русия. А тя няма да приеме „Булгаргаз” и България, а чрез тях и ЕС и НАТО да имат реален контрол върху тази важна част от трасето.
С подписания документ, „Газпром” фактически става наполовина собственик на тръбата и има достатъчно силни механизми за натиск (последният пример е отпреди година, когато се наложи да предоговорим действащия договор за доставки на природен газ и в резултат цените скочиха драстично) и със сигурност ще има последната дума по всички важни решения.

Да насочим вниманието си към създаването на международна проектна компания за изграждането на нефтопровода „Бургас-Александруполис” и тази договореност като въздействие върху страната ни.
„Бургас-Александруполис”
Стойност на проекта: 900 млн. евро
ПОЛЗИ
- Възможност за участие на български строители и доставчици в изграждането на тръбопровода
РИСКОВЕ
- Екологични: опасност от замърсяване на Бургаския залив и вреди за биологичното разнообразие
- Икономически: загуби за туризма, заради нефтените съоръжения и особено при евентуални замърсявания; вносът на съоръжения от Русия за близо 1 млрд. евро ще утежни търговския баланс; българската страна остана миноритарен акционер и няма ефективни инструменти за влияние при управлението и реализацията на проекта; транзитните такси от 35 млн. долара няма да постъпват в държавния бюджет, а ще остават в регистрираната в Холандия проектна компания
- Политически: правителството отстъпи по всички спорни въпроси и интересът на страната не е добре защитен; проектът засилва влиянието на Русия в страната и в региона; екологичният риск е причина за сериозен отпор от страна на екологични организации и обществеността в Бургас.

АЕЦ-Белене
Стойност на проекта: над 4 млн.
ПОЛЗИ
- Намалява зависимостта на икономиката от петролните горива
- Нараства възможността за износ на електроенергия
- Възможности за включване на български строители и инженерингови фирми като подизпълнители
РИСКОВЕ
- Сеизмични: площадката, на която ще се строи АЕЦ „Белене”, е в земетръсна зона
- Екологични: най-вече са свързани с безопасното съхраняване на употребеното ядрено гориво
- Икономически: все още няма коректна информация за икономическите параметри на централата, за участието й на пазара на електроенергия, за очакваните ефекти върху цената на електроенергията и върху икономиката като цяло. Очаква се вносът на оборудване за милиарди евро, а в последствие и на ядрено гориво, да увеличи дисбаланса в търговията с Русия във вреда на България. При държавни граници и дългосрочно изкупуване на тока целият риск се прехвърля на данъкоплатците в България.
- Политически: засилва се зависимостта на страната от руските енергийни доставки, непрозрачността създава условия за корупционни практики.

Кредит от 3,8 млрд. евро кредит за строителството на АЕЦ „Белене”, които предлага Путин, обвързват допълнително страната ни с Русия. Това не е безвъзмездно дарение, а пари, които трябва да изплащаме. Засега България търси финансиране от западни банки, за да не се обвързва прекалено с Москва. Но ако Путин дойде пак ще си подпишем без много много да му мислим.
На 18 януари двамата шефове на НЕК Любомир Велков и Мардик Папазян парафираха с президента на „Атомстройекспорт” Сергей Шматко договора за инженеринг-доставка-строителство, проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на блокове I и II на АЕЦ „Белене”. Първият мегават ток трябва да бъде произведен през 2013-2014 г. За Брюксел „Белене” е троянски кон на Русия в Европа.

Така енергийната политика на България се оказва отново пряко свързана не със собствените си интереси, а с руските. Европейската политика, от която сме част, отдавна следва тенденцията за либерализация на енергийния пазар, докато българската държава прокарва монополен интерес на една страна, една компания. Дълбоко се съмнявам, че обещаваните от министър Димитров инвестиции, заради руския газ, ще влязат в джоба на учителите или лекарите. Дано да ме опровергае.

Празниците минаха, вече трябва да влезем в ритъм (колкото и да е трудно), т.е. време е да се ходи на работа и да се върнем към нормалното си ежедневие. 2-ри януари-първи опит за протичане на нормален работен ден. Ставаш сутринта, излизаш от вкъщи и…не можеш да си намериш колата! Не, никой не я е откраднал-просто е затрупана от падналия сняг. Пътищата са непроходими, естествено остават така още поне 2-3 дни. Както винаги в нашата държава ние не сме подготвени за „природните катаклизми”. Но какви катаклизми-зима е, вали сняг, не е ли нормално това? Обявено е бедствено положение, положението в София е трагично, та какво остава за другите градове. И отново на екраните се появява Бойко Борисов, за да съобщи, че се прави всичко възможно, че снегът по големите софийски улици ще бъде почистен. Ала по малките, т.е. кварталните улички е минаването е повече от невъзможно. Кметът казва, че няма средства(както обикновено) и нищо не може да се направи. Вече мина цяла седмица, а движението все още е изключително трудно. Явно ще чакаме да дойде пролетта…
Алекс

Честита Нова Година!Екипът на “Таралеж” Ви пожелава много здраве,щастие и сбъдващи се мечти през новата 2008-ма година.
Като за начало, ще се опитам да резюмирам това, което се случи през първата седмица на новата година. Съвсем в реда на нещата, на 1-ви януари над цялата страна падна сняг,при това обилен. Оказа се, че зимата отново е изненадваща, а падне ли около метър сняг, цялата страна се оказва парализирана и неспособна да продължи нормален ритъм. Като истинска българска столица София бе в окаяно състояние. Градският транспорт се движеше с около 40 минути закъснение, а повечето основни булеварди стояха непочистени, затрупани под преспите. И за да не бъде нарушена традицията, още от първия ден на годината, столичният кмет се появяваше навсякъде, за да попее старата си песен за липсата на пари и калпав концесионен договор. Струва ми се, че този път той спечели повече от половината места в общинския съвет и самият той сключи договора за чистота.
Докато най-шумно и медийно бе отразяването на софийските улици, Русе, Варна, Сливен и още много други градове се оказаха в плен на снега. Най-фрапиращ бе разказът на един човек, закъсал при Петолъчката между Сливен и Стара Загора, който обясни, че при подаването на сигнал към Гражданска Защита, оттам са му затворили телефона и са му казали, че държи тон и няма да му бъде помогнато. За Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и неговият министър не искам изобщо да отварям дума. Съвети от типа-стойте си вкъщи не помагат да бъде разчистен снегът.
Не се разминахме и с трагични инциденти- потънал български кораб в Азовско море, един оцелял (поне засега) и многократно прехвърляне на отговорност от страна на българските институции, за пореден път показа липсата на държавност в модерната, европейска българска държава.
Какво да кажем за нелепо загиналото 22-годишно момиче от Варна, затрупана под срутил се навес…
Безумията продължават!Дано все пак годината да не се познава от първата й седмица!