БЛОГЪТ НА СЦЕНАРИСТИТЕ

Поводът за това, което пиша е нещо, което ми се случи през уикенда. Поради обективни причини пътувах извън София, а поводът бе 8ми декември. В неделния следобед тръгнах по пътя между Велико Търново и София и поради атмосферните условия се оказа, че ако падне мъгла, шосето е изключително негостоприемно. Меко казано. Маркировката по пътя не личи, не искам да отварям приказка за дупките, които не са случайност, а за осветление-това си е същински лукс. Надеждата ми бе,че след като се поеме по автомагистрала “Хемус” нещата може би малко ще се подобрят, но отново бях разочарован. Въпросният международен път, който би трябвало да свързва столицата с най-големия морски град е неосветен и честно казано-пътуването е трудно.
Така се замислих за това как може неща, които не би трябвало да те притесняват, да се окажат изключително взривоопасни при зимни условия. Нормални пътища, по които без притеснение да стигаш от една до друга точка на страната. Не разполагаме с огромни мащаби, за да си позволяваме липсата на свестен път, по който да изминем 300 км. Вечните приказки за концесии,търгове и прочие ми се струват безмислени. Подобряването на пътищата реално ще намали процента на пътно-транспортните произшествия, а с това и хилядите жертви, които всяка година се дават. А да не говорим за ползите от туризъм, които съм сигурен ще нараснат неимоверно много, ако са налични удобни и комфортни условия за пътуване. Надявам се, че ще дочакам момента, в който за половин ден ще успея да стигна до морския бряг по осветен и безопасен път.

В медиите от една седмица насам четем, че Симеон е готов да разчисти някои от своите министри. Иска да смени Даниел Вълчев, Веселин Близнаков, чуха се слухове и за Николай Василев. Факт е, че около тях избухнаха много скандали. Продаваха и заменяха, каквото попадна под властта им. Евентуалната им смяна ще даде спокойно доизкарване на мандата на управляващата коалиция. Всички ще гледаме с надежда идващите нови министри.
Забравяме обаче за факта, че повечето, да не кажем всички, които заемат министерските и зам.-министерските постове нямат представа какво се случва в институцията, за която отговарят. Голяма част от тези назначения са на хора, удобни на властта, които се заминават или са квалифицирани в напълно различни области. И когато стане такава смяна цялата администрация изтръпва. Две са причините. Едната е, че почва да кипи безсмислен труд, тъй като на новия министър са му необходими месеци, за да влезе в ритъм. А другата е, че още невстъпил в длъжност почва да разчиства директори на дирекции, експерти и да назначава нови свои приближени. И така за съвсем кратък период министерството се напълва с напълно некомпетентни хора. А специалистите са изгонени, защото са служели при предишния министър. Назначаването на един нов министър още повече преди края на мандата не само, че не означава надежда за по-стабилно управление, а по-скоро е предзнаменование за криза в министерството.
Нели