БЛОГЪТ НА СЦЕНАРИСТИТЕ

сн. БГНЕС

Колко пъти ни се е случвало да чуваме, че образованието било приоритет на този или онзи кабинет, в тази или онази предизборна програма. Разбира се, всичко си остава в сферата на обещанията. Образователната реформа се сведе до въвеждане на тестове като форма на изпитване и закупуване на десетина компютъра за всяко училище, които в доста школа събират праха в складовете. Защото няма специалист, който умее да ги използва.

На фона на тоталното безхаберие към образованието, не можехме да очакваме някакво по-специално отношение към преподавателите. Проблемът с ниските им възнаграждения не е от вчера, но до този момент никой не обърна внимание на исканията им или най-много бяха залъгвани с допълнителни трохи, стигащи за блуза от магазин за дрехи втора употреба или в най-добрия случай от битпазара. Нормално е Даниелвълчевци, Сергейстанишевци и предходните измислени герои да не обърнат внимание на гилдия, както тази на преподавателите. Защото става въпрос за интелигентни хора, които нямат силов ресурс, посредством който да отстояват исканията си. Така, както например таксиметровите шофьори успяха да парализират София с автомобилите си.
Най-интересното е, че Даниел Вълчев продължава да се отнася към протестиращите в стил „Не преговарям с терористи”. Вместо да инициира преговори преди ефективната стачка и да осигури нормалното провеждане на занятията, той първоначално отказа да седне на една маса със синдикатите. След това заяви, че бил склонен на преговори, но преди това учителите трябвало да направят отстъпки. Е, за какво са преговорите, щом някой трябва да прави отстъпки преди тях? Всъщност, Даниел Вълчев води преговори с няколко столични училища. Целта е ясна – да предизвика скандал между синдикатите и директори на отделни школа, което ще измести фокуса на общественото внимание и ще отслаби стачната организация. Другият герой на изпълнителната власт – Сергей Станишев, за да бъде в тон с колегата си, бодро заяви, че нямало да се поддаде на „уличен” натиск.
Въпреки, че това е най-масовата стачка, провеждана у нас (по данни на КТ „Подкрепа”, протестиращите са около 120 000), засега по нищо не изглежда, че исканията им ще бъдат удоволетворени. А те са справедливи поне поради две причини. Заплатите в системата на образованието са наистина нищожни. Снощи в предаването г-н Кошлуков показа какви възнаграждения получават учителите в някои страни от бившия Соцлагер. Оказа се, че и най-ниските са в пъти по-високи от тези у нас. И второ – исканията на преподавателите за увеличение на заплатите със 100% до есента на 2008 г. са напълно постижими за бюджета. Необходими са около 500 млн. лв. при положение, че всички бюджети до момента реализират излишъци в милиарди. Освен това е крайно време Орешарски и подчинените му да заложат необходимите поне 5% за перо образование в Бюджет 2008. Така, както направи Министерският съвет в Румъния през изминалата година. Явно съседите ни осъзнават по-добре от нас , че качественото образование е необходима предпоставка за просперитета на една нация.

Затова, нека сме солидарни! Не предизборно! А защото образованието като национален приоритет не трябва да бъде само на хартия. Необходимостта от реформи в системата е ясна, но те са неосъществими без да е осигурено на учителите поне минималното за достоен живот. Жестоката истина е, че никой не може да работи качествено, ако е гладен…

Иво

28 септември – датата, на която се чу мощният сигнал „старт”. Сигнал, с който се даде позволение надпреварата сред политическите партии и битката за спечелването на местните избори да започнат. Партиите вече са обявили своите кандидати за кметове и общински съветници. От тук нататък следва месец на срещи с гражданите, концерти, обещания и какво ли още не. Както всеки път при всички избори, този един месец гражданите ще бъдат най-важни, в продължение на 30 дни обикновеният гласоподавател ще се чувства като цар, а партийните кандидати ще се молят пред неговата врата. Жалкото е обаче, че тази почит към лицето „Гласоподавател” ще свърши след един месец – 28 октомври. След като всичко е минало, победителите са ясни и новите-стари общински съветници седнат на „креслата си”, ролите в приказката се променят – кметът става цар, общинарите негови съратници, а гражданинът – той отново се превръща в онзи малък дрипльо от „Принцът и просякът”, на който никой няма да обръща внимание в следващите четири години. Неговите проблеми отново ще бъдат подмятани от една врата на друга, докато не потънат в някоя забравена стая с купища листи. Мястото, където той живее, неговият тъй любим град, ще остане все тъй мръсен, кален, а уличните кучета ще продължават да бъдат „най-добрия му приятел”. Такава е картинката години наред, колкото и неприятно да звучи. Не е приказка, освен ако под приказка не разбираме някой ужас на Стивън Кинг. И ако някой зададе въпроса „Защо продължава да е така?”, то нека се замисли и сам ще си отговори. Защото за това положение са виновни не само политиците, но и лично ние. Защото точно ние сме тези, от които зависи дали мястото на господата в кметството ще изстине или ще остане топло. Защото ние с нашия глас казваме „ДА” на този и „НЕ” на онзи. И е крайно време да го разберем, да осъзнаем, че не с нашето мълчание и бездействие, а с открит интерес и готовност да гласуваме, сме способни да променим нещата и да направим така, че да зависят от нас. И нека не гласуваме за супер-герои и празни обещания от типа „аз ще направя”, а за истински и стойностни кандидати и програми, които не само маркират проблемите, но най-вече посочват тяхното решение. „Новото време” се стреми да предложи именно такива кандидати – хора с лични качества и професионални умения, знаещи как да се разрешат проблемите на общината. Затова, колкото и отчаяни и обезверени да сте, не забравяйте, че нещата са преди всичко в наши ръце и можем да ги променим. И нека тази промяна започне от 28 октомври.

Боряна

В контекста на предстоящите местни избори е крайно време за промяна да начина за местно управление и самоуправление. Местното самоуправление представлява правото и реалната способност на органите на местните власти да регламентират и управляват основната част от обществените дела в рамките на закона, на своя отговорност и в интерес на местното население. Това е дефиницията регламентирана в Европейската харта за местно самоуправление, приета през 1985 г. от Съвета на Европа.
Местното самоуправление е и право на населението самостоятелно да решава въпроси от местно значение. Това право се реализира не само чрез изборни органи на самоуправление, но и чрез различни форми на пряко участие на гражданите в осъществяването на различни функции от местното самоуправление.
Веднага възниква въпросът, доколко общинските органи работят за населението от дадена териториална единица, какви интереси се задоволяват чрез управлението на местно ниво у нас. За съжаление у нас се обслужват не общи, а частни интереси. Общината, която е най-близка до гражданите и бюджета на която се формира основно от местните данъци и такси, които излизат от джоба на населението от определен район не работи за него, а против него. От нас не се изисква да „откриваме топлата вода”, а е достатъчно да се направи един анализ на механизмите за практики и политики по света, за да се почерпи опит от успешно управление на местно ниво…управление, което е прозрачно, законно, служи в интерес на гражданското общество и където гласа на населението не само се чува, но е и коректив за вземане на важни управленски решения.
Какви механизми предлага кметството на град Аделаида, столица на щата Южна Австралия, за насърчаването на инвестициите и малкия бизнес. Инициативата Аделаида е единствената опция за контакт относно безплатни бизнес съвети и достъп до широка гама от услуги в град Аделаида. Целта е да се подпомага и насърчава развитието на бизнеса чрез осигуряване на адекватна бизнес информация и помощ на бизнесмените, които започват, разрастват или пренасочват бизнеса си в град Аделаида.
Предлагат се: бизнес-планове за стартиране на малък бизнес, помощ при откриване на необходимата информация и съдействие за получаване на различни разрешителни и лицензи, когато такива се изискват, насочване към правителствени програми относно насърчаване на бизнеса, предлагане на участие в семинари и презентации, които се включват към определени бизнес интереси и други.
Запознахме се и с местното самоуправление в Нова Зеландия. То е еталон по отношение на прозрачност, откритост и отговорност в работата на местната власт. С какви права разполагат гражданите там? Те могат да коментират работните варианти на годишните планове за дейността на общинските съветници на съответния район. Те имат достъп не само до графиците на заседанията на общинския съвет, но могат и да присъстват на тях. Гражданите на Нова Зеландия могат да се сдобият с копие от настоящия годишен план на общинския им съвет, който включва дейностите, които трябва да се извършат през годината и начина, по който ще стане това като за тази цел в официалния сайт за публикувани телефони за контакти за различните райони. Те могат да изразят и гражданската си позиция на заседанията на Общинския съвет.
В Канада, щат Торонто, се провеждат всяка седмица срещи в кметството в които взимат участие както общинските съветници, така и представители на гражданското общество. На тези срещи се обсъждат предстоящи за разглеждане от общинарите въпроси. Само преди няколко дни на 4 септември е разглеждан въпроса за изграждане на нова водно - преработвателна инсталация, която да захранва Торонто и околният регион Йорк. Разглеждат се както бюджета на начинанието, така и евентуалните последствия върху околната среда.
Това бяха само няколко примера от изследването, което направихме за един от следващите броеве на „Таралеж”. Става ясно обаче едно: практики за това гражданите да се включат в местното самоуправление има много, стига да има желание от страна на законодателите да ги заложат в нормативните актове и на общините да ги приложат на практика. За съжаление у нас няма инициатива от страна на общините да служат на гражданите си и затова те не са приложени на практика.

Аргирова

Всеки от нас знае какво е значението на думата община. Административен район със собствен парламент в лицето на общинските съветници и водач на администрацията в лицето на кмета. Също така знаем, че общинският съвет се занимава с приемането на решения даващи отражение върху цялостния облик на общината за години напред. Доколко целесъобразни са тези решения можем единствено да гадаем. Единствено по-големите общини ( в частност Столична община ) са подложени на известен медиен интерес. Задавал ли си е някой въпроса какво се случва в по-малките общини? Че общинските съвети са превзети от лица, които имат меко казано съмнително минало. Въобще някой от вас знае ли името на поне един свой общински съветник, знае ли с какъв годишен бюджет разполага общината, а още по-интересно за какво се харчат тези пари? Попадал ли е някой на годишен отчет за свършеното през годината? Не и едва ли ще попадне. Защото общината се ползва за дойна крава от тези които иначе би трябвало да се грижат за нейното благоденствие. Как бихме могли да обясним явлението, че голяма част от общинските съветници строят хотелски комплекси, казина, търговски центрове, ресторанти и много подобни скъпоструващи проекти? И всички тези строежи обхващат обширни общински територии. Толкова евтина ли е българската земя, та да можеш да закупиш няколко декара в централните градски части? Защо никой от нас не може да види поне един от тези договори за закупуването на тази земя? Да видим и ние аджаба, дали пък не можем и да си закупим някое парцелче. Единственото което знам за общината е, че тя е люпилня за милионери. Не знам да има друга месторабота на която да отидеш с „Лада”, а след 4 години когато ти изтече мандата да си заминеш с „Мерцедес”. Ама какво са виновни общинските съветници, че си докарвали по някой лев отгоре, като няма кой да ги контролира защо пък да не си докарат. Те скоро могат да почнат да си строят и замъци и пак виновни за това ще бъдем ние. Ще бъдем виновни ние заради нашето безхаберие. Защото във всяка развита страна общините си сътрудничат с гражданското общество. Има създадени безброй инициативи за приобщаване на гражданското общество в общинските дела. В Германия, Португалия, Канада, Великобритания има всяка седмица ден на отворените врати. Тогава всеки гражданин може да отиде и да поиска сметка за това как са били изразходвани общинските пари. Но в държавите на които искаме да достигнем нивото всяка година се вади показ годишен отчет, от където те могат да се информират какъв е бил размера на общинският бюджет и за какво е бил похарчен. Докато тук не бъдат предприети подобни практики, все ще тъпчем на едно място, а то е запазено – в периферията на Европа.
Идват избори всичко зависи от нас. От нас зависи дали ще изберем същите хора, които ни ограбваха толкова години и забогатяваха от нашия труд. Или най-накрая ще се осъзнаем и ще избираме общинските съветници спрямо личните им качества. И нека си пожелаем да успеят хората с дух и желание за промяна. Тези които ще поощряват частния бизнес, но не за сметка на данъкоплатците. Изборът е изцяло в наши ръце.

Аспарух

Вчера на пресконференция в БТА се случиха две важни събития. Беше представен новосформирания СЪЮЗ БГ, който е съставен от три партии – Новото време, Гергьовден и Земеделски народен съюз. Освен това лидерите на трите партии обявиха кандидатурата на зам. председателя на нововремци Юлияна Дончева за кмет на София.
Седмици преди местния вот ставаме свидетели на тотална политическа безидейност от страна на кандидати за кметове и партийни шефове. Вместо да бъдат обсъждани политики за доброто управление на столицата, ставаме свидетели на междуличностни нападки. Коментарите по оста Борисов – Аспарухов – Заимов – Папазов не предлагат нищо на гражданите, освен забавление (Очаквайте тази седмица в „Таралеж” коментар на Емил Кошлуков по темата). На този фон появата на СЪЮЗ БГ е ценна заради обещанието на лидерите на трите партии, че коалицията ще предложи политики и дългосрочни стратегии за управление и няма да влиза в тона на конкурентите.
Такава кампания обеща да води и самата Юлияна Дончева. На пресконференцията тя заяви, че се надява гражданите на София да гласуват за програма, а не за личност. В Новото време, Гергьовден и ЗНС има достатъчно специалисти, които да я изготвят. Самата тя по образование е строителен инженер и несъмнено ще даде своя принос за благоустройството на София. С работата си в 39-тото Народно събрание г-жа Дончева доказа, че е способен политик.
В кампанията СЪЮЗ БГ ще докаже, че е има виждане за доброто управление на София. Има индикации и за дългосрочно сътрудничество и изработване на политики на държавно ниво.

Иво