БЛОГЪТ НА СЦЕНАРИСТИТЕ

Поклон пред паметта на загиналите в борбата за национално обединение герои!

България получи пореден жълт картон от Европейската комисия. Този път Брюксел спря подписването на нови договори за водни проекти, финансирани по оперативна програма “Околна среда”, докато не бъде решен законодателно въпросът за собствеността на ВиК мрежите. Сред причините за решението на ЕК е и липсата на гаранции от екоминистерството за ефективно усвояване на средствата. Проектозаконът за водоснабдяването и канализацията (ВиК) все още не може да мине през правителството като резултат от борбата между ведомствата на Джевдет Чакъров (Министерството на околната среда и водите - МОСВ) и Асен Гагаузов (Министерството на регионалното развитие и благоустройството - МРРБ) за влияние върху общините и върху сектора.

Само в предаването “Таралеж” от 20.30ч

В протест срещу партията ДПС и „турските мекерета” се превърна четвъртото традиционно шествие на „Атака” по случай националния празник 3 март. Този път националистите събрахапод знамената си рекордните близо 10 000 членове и симпатизанти, които извървяха пътя от НДК до храма „Св. Ал. Невски”. Бял камион на Пътна помощ , трансформиран в подвижна трибуна за лидера на „Атака”. Журналисти на шега кръстиха авангардното возило „воленмобил” по аналогия с папамобила, който вози само папата.

Какво мисли водещият Емил Кошлуков по темата, чуйте по телевизия Евроком
в 20.30ч

Чакаме Ви!

Днешната ни гостенка е Мария Капон, която ще аргументира и защити мотивите за поредния - седми вот на недоверие. Ето и някои от тях:

- Правителството на БСП, НДСВ и ДПС се провали и в трите приоритета, които обяви при формирането си. Вместо евроатлантическа интеграция, то предложи на българските граждани отдалечаване от Европейския съюз /ЕС/ и НАТО. Вместо икономически просперитет, то вкара страната в енергийна, финансова и икономическа криза. Вместо социална отговорност – насилие, полицейски произвол и драстично нарушаване на основните човешки права.

- Поради липса на административен капацитет и корупция са загубени милиони средства от европейските фондове, които трябваше да повишат конкурентноспособността, да стимулират българския бизнес и да гарантират просперитета на българските граждани. Държавната система за набиране на приходи е заплашена от срив.

- Пълно пренебрежение към сигнали за настъпваща световна криза и към нейното въздействие върху България, както и липсата на адекватни и навременни правителствени мерки за подпомагане на българската икономика и за запазване на рязко намаляващия приток на чуждестранни инвестиции.

- Некомпетентна политика в структуроопределящите отрасли на българската икономика: селско стопанство, енергетика и туризъм, довело до нарастване на отрицателното салдо по външнотърговския баланс.

- Угодническото поведение към Русия на социалистическото управление и липсата на перспективна енергийна политика, довели България до безпрецедентна газова криза,

- Пълна липса на воля за борба с корупцията и конфликта на интереси. Политически имунитет срещу разследване на корумпирани висши представители на държавната власт.

- Безпрецедентно срастване на държавата с организираната престъпност, добилата застрашителни размери арогантност на престъпните среди и загубеното доверие в органите на реда.

- Отказ от реформи в здравеопазването, довел до реална заплаха за здравето на всеки човек в България.

- Пълно отсъствие на прозрачност при вземане на правителствени решения, касаещи развитието на страната и живота на всеки български гражданин.

МАРИЯ КАПОН

Родена 08.04, Пловдив
Професия: икономист
Специалност: икономика, маркетинг
Парламентарна дейност:
Член на Парламентарна група на ОДС(11.07.2005 - 29.11.2005)
От 29.11.2005 - до момента е независим народен представител
Член на Комисията по бюджет и финанси и на подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисия по бюджет и финанси.
Председател на „Единна народна партия” (ЕНП)

Министрите от кабинета на Сергей Станишев се оказа, че са прекарали не повечи, ни по-малко от 2990 дни извън страната, за която работят, което по скромните ни сметки се оказва 8 години и 3 месеца. 8 години кабинетът ни е бил не там, където проблемите му са най-големи, не там където нищо не се върши и хората сигурно ще започнат и гладни стачки след съкращението и постоянното покачване на цени, кабинетът ни предпочете по-приятни дестинации – Дубай, Сингапур, Аржентина (Джевдет Чакъров); Австралия, Индия, Китай, Катар, Израел, Япония, Виетнам (Масларова).
В тези пътувания просто няма минуси, като изключим двудневните визити в Брюксел, където наистина се водят сериозни разговори с Еврокомисията. Иначе получават най-удобните седалки в самолета, най-луксозните хотели, обикаляш с придружители из най-известни места, водят те по коктейли, обеди и вечери, а от време на време трябва да кажеш нещо за правителствената политика в своя ресор.

В историята за най-екзотични командировки ще останат 9-дневното пътуване на Емел Етем до Япония през 2006г., когато взе със себе си и сина си. Радослав Гайдарски през същата година прекарва 9 дни, на същото място (Япония). Дни преди да бъде сменен през април м.г. професорът прекара 8 дни и в Куба. Рекордьор по продължителност на визитата си е вече бившият министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, който изкарал 12 дни в САЩ. През това време обиколил Ню Йорк, Вашингтон, Лос Анжелис и Хюстън.
С екзотичност и мистериозност са обвити посещенията на екоминистъра Джевдет Чакъров. Екзотични – защото посетил Аржентина (за 7 дни), Дубай (пак за 7 дни), Южна Африка (8 дни), Сингапур (7 дни). Мистериозни – защото на сайта на министерството няма никакви данни за повечето му пътувания.

Най-екзотичната дестинация на правосъдието на правосъдната министърка Миглена Тачева в индонезийският о.Бали, където е прекарала 8 дни м.г. Защо ли правосъдието ни е толкова хулено от ЕК? Аз пък все си мисля, че Тачева просто пътува, за да й идват нови идея за промени в България какво ни се карат толкова…?!

Освен че ползват какви ли не привилегии, министрите взимат и дневни. Общо сумата възлиза на 184 154 лв. Което никак не е малко. Още повече, че освен за подаръци, те нямат за какво да ги харчат. Хотелите са платени, много често, от самите домакини, за обядите и коктейлите е ясно, че не се плаща нищо. Самолетните (нищо, че в наредбата за командировки в чужбина е записано, че може да се пътува със самолет, влак, автобус, кораб, нашите министри дори по страната пътуват със самолет!), та, самолетните билети също са платени – интересно за какво отиват тодава тези хиляди левове дневни. Излиза, че това е нещо като бонус към редовната заплата, която също не е малка, да не говорим за желаните им пенсии…Впрочем ще поговорим. Малко по-късно.

„Абсолютният рекорд за най-скъп самолетен билет не само за министър от това правителство, но и от предишното, държи социалната шефка Емилия Масларова. Тя е платила 16 973лв за самолетен билет до Сеул, Южна Корея. Парите не са от джоба й, а от държавния бюджет.
Проверка показа, че двупосочно пътуване в бизнескласата струва 3311, ако заминаване е след няколко дни – 6674. Вероятно министърката ни е пътувала в суперлуксозна първа класа, от която има едва пет-шест седалки в междуконтинентални полети.”Нямаме такава цена на билет”, каза Веселина Евдокимова, шеф на връзките с обществеността към социалното министерство”
В-к „Труд” 23.02.2009г.

Защо това трябва да ни учуди? Явно българската народопсихология е такава – добереш ли се до властта, позлваш всичките й блага, че и крадеш, за да имаш за после. Когато Масларова ще извади от собствения си джоб 2 пъти повече пари за билет, ако това нейните пари? Или кога Петър Димитров ще пътува до Варна със самолет? Вярно е, че понякога можеш да бързаш, но България не е Русия, размерите й не са чак толкова големи. Колко часа им трябват, за да стигнат от София до Варна със супер луксозните джипове? Или пътищата са им лоши? Еми, да ги оправят тогава…Може би, затова министрите не са наясно с това какво се случва в България и какви са конкретните й проблеми – защото те просто не се намират в страната ни!!

Афера за източване на ДДС между 600мл.лв. и 1 млрд.лв. доведе до оставката на директорът на НАП Мария Мургина. Официалните й мотиви са по-ниски приходи от за 2008г. спрямо планираното и отнетия й достъп до класифицирана информация. Според медиите ДАНС разследва Мургина от осем месеца. В основата са сигнали на нейни подчинени и на агенти на ДАНС в НАП, в който се описват схеми за източване на ДДС.

И въпреки че оставката е вече извършена, това определено не означава, че случаят е приключен. Ще следим и този скандал по

Евроком, всяка делнична вечер от 20.30ч

На днешния ден се навършват 136 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Иванов Кунчев - Левски.
Каквото и да се каже за живота и делото на великия българин ще е малко.
Прости ни, Апостоле!!!
Дълбок поклон пред паметта ти.

Манастирът тесен за мойта душа е.
Кога човек дойде тук да се покае,
трябва да забрави греховния мир,
да бяга съблазни и да търси мир.
Мойта съвест инак днеска ми говори.
Това расо черно, що нося отгоре,
не ме помирява с тия небеса
и когато в храма дигна си гласа
химн да пея богу, да получа раят,
мисля, че той слуша тия, що ридаят
в тоя дол плачевни, живот нестърпим.
И мойта молитва се губи кат дим,
и господ сърдит си затуля ухото
на светата песен и херувикото.

Мисля, че вратата на небесний рай
на къде изглеждат никой ги не знай,
че не таз килия извожда нататък,
че из света шумен пътят е по-кратък,
че сълзите чисти, че вдовишкий плач,
че потът почтенний на простий орач,
че благата дума, че правото дело,
че светата правда, изказана смело,
че ръката братска, без гордост, без вик
подадена скришно на някой клетник,
са много по-мили на господа вишни
от всичките химни и тропари лишни.

Мисля, че човекът, тук на тоя свят
има един ближен, има един брат,
от кои се с клетва монахът отказа,
че цел по-висока Бог ни тук показа,
че не с това расо и не с таз брада
мога да отмахна някоя беда
от оня, що страда; мисля, че канонът
мъчно ще направи да замлъкне стонът;
че ближний ми има нужда не в молитва,
а в съвет и помощ, когато залитва;
мисля ази още, че овчарят същ
с овцете живее, на пек и на дъжд,
и че мойте братя търпят иго страшно,
а аз нямям нищо, и че туй е гряшно,
и че ще е харно да оставя веч
таз ограда тиха, от света далеч,
и да кажа тайно две-три думи нови
на онез, що влачат тежките окови.
Рече и излезе.

Девет годин той

скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнанье, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упованье и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
и като отшелник живееше в пост.
Горите, полята познати му бяха;
всичките пътеки кракът му видяха,
пустинята знайше неговия глас,
хижата го знайше и на всеки час
вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
ходеше замислен, сам-си без другар.
Тая заран млад е, довечера стар,
одеве търговец, сега просяк дрипав,
кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
днес в селото глухо, утре в някой град
говореше тайно за ближний преврат,
за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът,
и че време веч е да въстане робът;
че щастлив е оня, който дигне пръв
народното знаме и пролее кръв,
и че трябва твърдост, кураж, постоянство,
че страхът е подлост, гордостта - пиянство,
че равни сме всички в големия час -
той внасяше бодрост в народната свяст.

И всякоя възраст, класа, пол, занятье
зимаше участье в това предприятье;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът,
а той беден, гол, бос, лишен от имотът,
за да е полезен дал си бе животът!

Той беше безстрашлив. Той беше готов
сто пъти да умре на кръста Христов,
да гори, кат Хуса или кат Симона
за правдата свята да мре под триона.
Смъртта бе за него и приятел и брат,
зашил беше тайно в ръкава си яд,
на кръста му вярно оръжье висеше,
за да бъде страшен, кoга нужда беше.
Той не знайше отдих, ни мир, нито сън,
обърнал се беше не дух, на огън.
Думата си цяла лейше в едно слово,
понявга чело си мръщеше сурово,
и там се четеше и укор и гняв,
и душа упорна, и железен нрав.

Той беше невидим, фантом, или сянка.
Озове се в черква, мерне се в седянка.
Покаже се, скрий се без знак и без след,
навсякъде гонен, всякъде приет.
Веднъж във събранье едно многобройно
той влезна внезапно, поздрави спокойно,
и лепна плесница на един подлец,
и излезе тихо из малкий градец.
Името му беше знак зарад тревога,
властта беше вредом невидима, строга,
обсаждаше двайсет града изведнъж,
да улови тоя демон вездесъщ.
От лице му мрачно всички се бояха,
селяните прости светец го зовяха
и сбрани, сдушени във тайни места
слушаха със трепет, с зяпнали уста
неговото слово сладко и опасно,
И тям на душата ставаше по-ясно.
И семето чудно падаше в сърцата
и бързо растеше за жътва богата.

Той биде предаден, и от един поп!
Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,
тоз позор за Бога, туй пятно на храма
Дякона погуби чрез черна измама!
Тоз човек безстиден със ниско чело,
пратен на земята не се знай защо,
тоз издайник грозен и божий служител,
който тая титла без срам бе похитил,
на кого устата, пълни с яд и злост,
изрекоха подло: “Фанете тогоз!”
На кого ръката не благословия,
а издайство сърши, и гръм не строши я,
и чието име не ще спомена
от страх мойта песен да не оскверна,
и кого родила една майка луда,
който равен в адът има само Юда
фърли в плач и жалост цял народ тогаз!
И тоз човек йоще живей между нас!

Окован и кървав, във тъмница ръгнат,
Апостолът беше на мъки подвъргнат
ужасни. Напразно! Те нямаха власт
над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас,
ни молба, ни клетва, ни болно стенанье
не издаде в мрака туй гордо страданье!
Смъртта беше близко, но страхът далеч.
И той не пошушна предателска реч.
И на вси въпроси - грозно изпитанье -
един ответ даде и едно мълчанье
и казваше: “Аз съм Левски! Ей ме на!”
И никое име той не спомена.

Но тиранът люти да убий духът
една заран Левски осъди на смърт!
Царете, тълпата, мръсните тирани
да могат задуши гордото съзнанье,
гласът, който вика, мисълта, що грей,
истината вечна, що вечно живей,
измислиха всякой по една секира
да уморят всичко, дето не умира:
зарад Прометея стръмната скала,
ядът за Сократа с клеветата зла,
синджир за Коломба, кладата за Хуса,
кръста на Голгота за кроткий Исуса -
и по тоя начин най-грозний конец
в бъдещето става най-сяен венец.

Той биде обесен.

О, бесило славно!

По срам и по блясък ти си с кръста равно!
Под теб ний видяхме, уви, да висят
много скъпи жъртви и да се тресят
и вятърът южни с тях да си играе,
и тиранът весел с тях да се ругае.
О, бесило славно! Теб те освети
смъртта на геройте. Свещено си ти.
Ти белег си страшен и знак за свобода,
за коя под тебе гинеше народа,
и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес
под тебе, бесило, правеше ни чест.
Защото подлецът, шпионът, мръсникът
в ония дни мрачни, що “робство” се викат,
умираха мирни на свойто легло
с продадена съвест, с позор на чело,
и смъртта на тебе, о, бесилко свята,
бе не срам, а слава нова на земята
и връх, от където виждаше духът
към безсмъртието по-прекия път!

Искания на протестиращите – 28.01.2009г.

1. Oставка на правителството.
2. Обявяване на национално гражданско неподчинение и призив за обща стачка.
3. Иницииране на нов обществен договор.
Основни принципи на обществения договор са:
I. Правова държава, в която законите важат за всички.
II. Пряко участие на гражданите в управлението и промяна на избирателната система.
* Референдуми, инициирани от граждани с нисък праг за свикването от гражданите.
* Гражданска законодателна инициатива.
* Пропорционална избирателна система с преференциален вот без праг на преференциите.
III. Гаранции за свободата на словото, личната свобода и неприкосновеност.
IV. Опазване на природата и въвеждане на принципите за устойчиво развитие.
V. Реална евроинтеграция на България.

Това са реалните искания на протестиращите, които не се отказват от тези искания, нито пък се разколебават от желанието да променят в България. Ако променим така известни изречение на Иван Вазов, може да кажем: „Младите, младите, те да са живи!”. Защото именно младите не се отказват от протестите вече втори месец. А на гости днес ще ни бъде един от организаторите на протеста:

Николай Козарски
е роден в гр. Враца през 1981г.
Завършил е средното си образование в ЕГ “Йоан Екзарх” в гр. Враца и специалност „Право” в СУ „Св. Климент Охридски”.
Занимава се с привличане на чуждестранни капитали на консервативни европейски инвеститори в българската икономика.
Един от инициаторите на гражданските протести.

Евроком, 20.30ч

Писмо от „Шоуто на Слави” до отговорните институции:
„За национален референдум за промяна на избирателната система
Обръщаме се към вас, защото според Закона за допитване до народа, вие сте хората, които може да инициирате провеждането на национален референдум…”

Страхотен е фактът, че един виден шоумен и сценаристите му обръщат поглед към проблемите на България откъм политическата му страна, но истината е, че ПП „Новото време” повдига въпроса доста отдавна. Всъщност, за да бъдем по-конкретни, през 2002 година, когато внася проектозакон за „Избирателен кодекс” на обсъждане в пленарната зала…Ефекта е на лице. По-точно той липсва, защото този закон все още е само блян за България. До кога ще е така и какво да очакваме - ще чуем тази вечер в

Предаването „Таралеж” по Евроком в 20.30ч.

7.01 – Газът за България е напълно спрян. В София 2 милиона жители остават на студено за 3 дни, докато радиаторите преминат на алтернативно гориво – мазут. Паника обхваща и болници, и училища, когато се оказва, че част то тях ще трябва да прекратят занятията си точно в разгара на оценяване в края на учебния срок.

8.01 – След като излиза с идеята, че България трябва незабавно да пусне III и IV блок на АЕЦ „Козлодуй”, която е жестоко контрирана от изпълнителния директор на АЕЦ – Иван Генов, който казва, че ще му трябва поне месец, за да пусне реакторите, президентът даде ново предложение : „Незабавно да построим отклонение от газопровода Турция – Гърция при Комотини и Хасково” („24 часа” 8.01). Интересно до колко „незабавно” трябва да бъде това действие, съдейки по предварителните прогнози, че запаси ще има до 20 януари ще трябва да се действа много бързо.
Започват протестите пред руското консулство с лозуг „Болгария 2009 = Ленинград 1941”
В Брюксел “Газпром” и украинската компания “Нафтогаз” водят преговори с Европейската комисия за изпращане на независими наблюдатели от ЕС, които да следят за транзита на руското синьо гориво през територията на Украйна.

9.10 – Аха, да тръгне газът и Украйна пак прецака нещата. След като в страната пристигат външни наблюдатели, Украйна забравя да включи в този списък представители на Русия, което съвсем не се харесва на Медведев, който освен това че настоява да има руски представители, поставя и 3 искания: 1. да се поднови договорът между „Газпром” и „Нафтогаз” с нови, пазарни цени; 2. Украйна да изплати дълга си към Русия и 3. да се създаде контролен механизъм за доставки.

10.01 – Президентите на България и Украйна Георги Първанов и Виктор Юшченко се договарят Украйна да предостави на страната ни газ от собствените си резерви. Според договорката България може да получава дневно между 1,5 и 2,5 млн.куб. м през Молдова и Румъния. „Газпром” приветства постигната договорка, но обявява тези доставки като компенсация за незаконно източено от Украйна руско синьо гориво.

11.01 – На 11 януари пък се развихря истинска комедия, когато Украйна се опитва да измами Русия. В 2.20 сутринта Тимошенко подписва протокол, с който Украйна приема в състава на европейската мониторингова комисия и представители на „Газпром”, но копие от този документ не е представен на руската страна. А когато документът се появява, се оказва, че Тимошенко е добавила 5 пункта, в които посочва, че 1. Украйна е надежден партньор и не е прекъсвала газа за Европа, 2. не е отклонявала газ, че 3. се е издължила до копейка на Москва… Ествествено евтиният трик не мина и документите останаха неподписани от руската страна.
Става ясно, че договорените доставки от Украйна са технически неосъществими. Украинският газ не може да дойде до нас по транзитния газопровод, тъй като след спирането на руските доставки тръбите вече са напълно изпразнени.

12.01 – Договорът с подписан, без допълнителната декларация, разбира се, и Сергей Станишев гордо ни съобщава, че вероятно в четвъртък ще има газ.

13.01 - „Газпром” отваря кранчето на руската компресорна станция „Суджа” на границата с Украйна. След около два часа се разбира, че налягането в тръбите на украинска територия е нула. Киев обяснява, че не може да транспортира руския газ за Европа поради технически проблеми. Според „Нафтогаз” проблемът може да се отстрани, ако “Газпром” се съгласи да подава по-големи количества през няколко точки в Украйна. По-късно през деня става ясно, че за нормалната работа на инсталациите е необходим технологичен газ в размер на 21 млн.куб.м в денонощие и Киев настоява това количество да е за сметка на Русия. „Газпром” са категорични, че осигуряването на технологичната газ е задължение на транзитиращата страна и подава иск в Международния арбитражен съд в Стокхолм срещу „Нафтогаз” заради проваления транзит.

14.01 – Станишев е на работно посещение в Москва и Киев. След като 2 дни по-рано премиерът обещава газ в четвъртък, точно в четвъртък той заявява, че „Прибързано е утре да чакаме газ”. Смисълът от това двойно посещение остава непонятен, тъй като никакви конкретни решения не се взимат, а на връшане премиерът заявява, че и двете страни представят документи, според които те са в правото си и той не знае чия е вината. Същевременно Барозу заплашва Русия и Украйнасъс съд.

15.01 – Има договорка за доставяне на газ от Гърция осигурява на страната ни 2 млн. куб. метра синьо гориво. Министър Димитров подчертава, че „ако някои страни продължават да се туткат”, българските юнаци намират изход от кризата…само на 9тия ден!!16.01 – Чакаме газ освен от Гърция и от Азербайджан…

17.01 – Сергей Станишев участва в предаването „Сеизмограф” по бТВ, където отрича истиността на фразата, казана ден по-рано от Георги Първанов, за гайката. По време на цялото предаване, той се опитва да убеди зрителите и водещата, че именно това правитество е направило най-много, за да с еоткъсне от влиянитето на Русия, както и че БСП е работило най-усилено върху всичките енергийни проекти.

18.01 – Путин и Тимошенко се споразумяха, че през 2009 Украйна ще плаща с 20% по-ниска от пазарната цена за газ, а от 2010 – цената ще е същата, която заплащат и останалите европейски държави.

19.01 – Сутрин. Премиерът достига до великолепното прозрение, че България има нужда от алтернативен газ, въпреки очевидното споразумение между Русия и Украйна. Не закъснява много с подобни изводи, само около 2 седмици забавяне казва нещо, което бе ясно на всеки един от нас още в първия ден на кризата.
Следобед. Русия и Украйна сключиха споразумение за доставки и транзит на газ в Европа през 2009 г. - 2012 г.
/А.К./