БЛОГЪТ НА СЦЕНАРИСТИТЕ

Празничните дни донесоха на обикновения българин не само хапване, пийване и веселие в компанията на най-близките. Те му донесоха и така чаканите съкращения и промени сред заместник министрите и заместник областните управители. Тези размествания бяха представени като фундаментален успех на премиера, символизиращ неговата героична решителност за справяне с тежките проблеми във властта – както на национално, така и на местно ниво.
Незнам за вас, но аз лично се съмнявам в прекомерната искреност на министър-председателя. Едва ли чак толкова се е втурнал да разчиства “Авгиевите обори”. По-скоро бърза да спаси нещо. Нещо свързано с разкритията разтърсили страната през първата половина на годината. Като,че ли наистина се провежда така лелеяната операция “чисти ръце”, само че с цел замитане на следите и пресичане на разкритията, касаещи кирливите ризи на управляващите. А иначе няма нищо лошо да бъдат закрити ненужните и раздути щатове в българската администрация. Още повече, че не са един или два примерите за неработещи и откровено грабещи държавата заместник-министри. Случаите с техни фирми печелещи проекти по САПАРД и изпълняващи обществени поръчки за милиони левове станаха символ за злоупотреба и произвол. Дори и “Гоце”, в своето прословуто обръщение от началото на годината, призова зам.-министрите да бъдат извадени от бордовете. А щом архитектът на мафията наречена “Тройна коалиция” призна, че има управници замесени в нечисти сделки, генериращи огромни средства на гърба на данъкоплатците, явно проблемът е много по-сериозен отколкото предполага широката общественост.
Светлият християнски празник даде живителна глътка въздух на партиите от Тройната коалиция и най-вече на БСП. Ако погледнем хронологията на събитията – от началото на годината до сега – ще видим че тази седмица май беше единствената без корупционен скандал, разкрития за крупни далавери на лица свързани с управлението или дори поредната пиянска изява на Румен Петков. Столетницата определено се намираше в тежък нокдаун, като единствено от кормчията й зависеше дали ще изпадне в безвъзвратен нокаут или ще се вдигне на крака. Разбира се червените велможи дадоха всичко от себе си за удържането на властта. В този ред на мисли нека не забравяме прословутата реплика на техните бащи и дядовци “С кръв сме я взели тази власт, с кръв ще я дадем”. Разбира се сега няма(слава богу) кръв и убийства, но с цел избягване на излишните заблуди на всеки трябва да му стане ясно, че тази власт те ще я бранят докрай, с всички сили и средства, а приказките за предсрочни избори са просто начин за отчитане на трудова дейност от многото на брой политолози и социолози. Как защитиха те своето управление?
На събрание на Софийската организация на БСП ръководителите на партията поискаха нов кредит на доверие от беловласите си симпатизанти. Естествено проведеното събитие повече приличаше на събрание на фенклуб на Левски или ЦСКА в някое столично заведение, отколкото на сериозно партийно мероприятие, имащо за цел да посочи грешките и да даде рецепта за преодоляването им. Нищо подобно – уж партийният разговор се превърна в кръчмарска дискусия с предимство на изказвания тип “наши”, “ваши”, като че ли четем изваден от нафталина роман на Павел Вежинов. Връх на изказванията бе простотията, изречена от незнаен партиец, че видите ли добре станало, че покрай трагедията с влака не “изгорял” министър Мутафчиев, защото можело да се повтори историята с “Р.Овч.”. Нямам думи! Чудно защо нито една от “сериозните медии” не коментира тези ,очевидно гаврещи се с паметта на изгорелите във влака “София-Кардам” български граждани, думи.
На този фон дейците на столетницата дадоха очевиден курс към масирана предизборна кампания имаща за цел да спаси малкото, което е останало от дементния й електорат. Много странна изглежда политиката на БСП. Преди време обявиха, че с десни мерки ще гонят лява политика, защото били модерна социалдемократическа партия, а сега пък се кълнят във вярност на беловласите си симпатизанти и им обещават засилена социална чувствителност. А това както всички знаем ще се изрази в 13-та пенсия в края на годината. Нашите леви политици май пак помислиха народа за сляп и глух. А може и да си мислят, че ще ни зашеметят с някоя невиждана политическа комбинация измъдрена нейде из недрата на Позитано 20 – “да ама не”.
Тук се сещам за едно интервю на Добромир Гущеров в един от високотиражните всекидневници, в което той обяви за своя основна задача провеждането на партийна конференция в подопечната му Силистренска област, която щяла да даде летящ старт на предизборната кампания. Ами прав е човекът. Ще раздаде по две кебапчета и едно кюфте на изтерзания ляв избирател, той ще си пусне бюлетинката и за пореден път ще изпрати провеждащите “социалноориентирана” политика бандити в Народното събрание. Все пак да не забравяме, че в България политика се прави следвайки светлия пример на изборния процес от края на 19 век, описан сполучливо от великия Алеко. В този ред на мисли, като че ли всеки студент по политология в България(какъвто съм и аз) вместо “за лудо” да чете Дюверже, Киркхаймер и т.н., май че е по-полезно да се занимае с втората част на Алековия Бай Ганьо, защото той е най-реалният извор на знания за политическата обстановка в България, начина на правене на избори и т.н.
Да се върнем към прословутите съкращения. Защо точно в този момент реши да ги прави Станишев – с каква цел? Всички знаем, че при закриване и преструктуриране на агенции и ведомства адаптационният период, който е нужен за да сработят новите звена с прилежащите им служители, с новите шефове и т.н., е не по-малко от 2-3 месеца. А след една година идват избори. След тях най-вероятно ще заиграе нова метла сред министерства и ведомства. Факт е, че работещите в сферата на администрацията са твърде много и харчат необосновано големи суми от джоба на данъкоплатеца. Дотук всичко е наред. Но защо никой не стана и не каза с какво “аджаба” са подплатени тези промени. Защо си отива този и онзи. Отговорът е сух и лаконичен – “политически причини” Какво им е толкова политическото на тези причини, че никой да не разбере на каква база са извършвани промените? Твърдят, че така се поема политическа отговорност. Каква отговорност бе, другари? Имената на тези зам.-министри и зам.-областни управители не говорят нищо на никой, освен на занимаващите се професионално с отразяване на тяхната дейност. Каква е тая отговорност? Кой я поема и защо? Поемане на отговорност щеше да бъде ако станат Станишев, Доган, Първанов и си признаят, че са се провалили, това е отговорност. списъкът от 20-30 неизвестни имена с нищо не подсказва, че Станишев с нещо е тръгнал да ремонтира държавата. Отново приказките за радикални реформи и решителни действия срещу корупцията по високите етажи на властта се оказаха добре режисирана илюзия. Идеята беше да се отвлече общественото мнение от далаверите на червените велможи – като започнем с “Р.Овч”., минем през фонд “Пътища” и приключим със скандалните разкрития във Вътрешното министерство. Гениалната великденска перестройка се оказа поредният прах, хвърлен в очите на българските граждани, прах, скриващ милионите откраднати от джоба на същия този избирател. Дали той ще се събуди и ще поиска сметка за грабежа? – горещо се надявам отговорът да е “да”.
Учудващо е безочието, с което властимащите ни взимат за глупаци. В интерес на истината в това няма нищо чудно имайки в предвид, че българската държава в момента прилича на паметника пред НДК – грозен, отвратителен, всеки го подминава с пренебрежение. Говори се, че ще падне, но какво от това. А като падне – на никой няма да му пука.

Дани

Наскоро в публичното пространство избухна грандиозен скандал свързан с Националното сдружение на общините и опитите на БСП и ДПС да узурпират ръководните постове в уж непартийната организация. В отговор на действията на управляващите партии, десните политически сили създадоха Aсоциация на българските градове и региони. По този повод тази вечер наш гост ще бъде един от основните участници в горепосочената инициатива Ергин Емин, член на Националния изпълнителен съвет на СДС. С него ще поговорим за проблемите в българските общини и за практиките по публично-частното партньорство, по които работят съветниците на десните партии в българските общини.

Ергин Емин е роден на 31 август 1964 г. в гр. Кубрат. Завършил е Висшия институт за хранително-вкусова промишленост, специалност технология на хлебопроизводството. Работил е 9 години в “Антибиотик”-Разград. Бил е главен секретар на Областния съвет в Разград, шеф на фонд “Тютюн”, а сега е член на НИС на СДС. Специализирал е във Висшата административна школа на европейските бюрократи в Рим, където е получил титлата “Доктор по административно управление”

В началото на месец март стана ясно , че Европа отново ни „врътна кранчето”. В недвусмислено писмо до зам.министъра на финансите Димитър Ивановски, генералният директор по земеделие и развитие на селските райони, към Европейската комисия, Жан-Люк Демарти обяви, че поради започнало разследване на ЕК по подозрение в измама и нередности при разпределението на средствата по еврофондовете се спира за неопределено време финансирането на българските проекти.
По неофициални данни става въпрос за неправилно използване на 7.5млн.евро По тази причина временно са замразени около 145млн.евро за проекти в земеделието. По данни на ЕК за 2007г. България е загубила 27.7млн.евро.
Към настоящия момент все още няма адекватно обяснение какво се случва в българското земеделие и кой е виновен за поредния звучен шамар, който получихме от Европа.
В тази връзка тази вечер наш гост ще бъде доц.д-р Димитър Тадаръков, директор на фонд „Земеделие”. С негова помощ ще осветлим проблемите на земеделския сектор, ще разберем какво вършат държавните чиновници, които работят в тази сфера.
За да разберете това и още много интересни неща в тази посока не пропускайте разговора между водещия и доц.д-р Тадаръков. „Таралеж” 20.30ч.

Доц. д-р Димитър Тадаръков

Роден 1950г.
През 1974 г. завършва Техническия университет в София със специалност „Машинно инженерство”, а през 1982 г. - специализация в УНСС „Международни икономически отношения”. През 1988 г. му е присъдена научна степен „доктор на икономическите науки”.От учредяването на “Булгарлизинг” до 1990 г. зам.-генерален директор.
От 1991 г. е генерален директор на „Булгарлизинг” АД, президент е на „Булгарлизинг холдинг”, както и председател на Българската лизингова асоциация
ръководител катедра „Икономика на туризма” в УНСС.
Член е на управителния съвет на Насърчителна банка. ,
бивш член на БЗНС
на парламентарните избори през 2001 г. в листите на ДПС
От юни 2007г. изпълнителен директор на Държавен Фонд „Земеделие”

След проведените бутафорни избори 2007 не закъсняха жалбите и протестите срещу купения вот. По цялата страна бяха заведени стотици дела, които ясно показаха, че този път май нещо в начертаната схема се е объркало.
Едно от тези места бе Сандански. Там победител се оказа „Евророма” a нейният резултат – 1334 гласа или 6.39% от имащите право на глас. Забележете малко повече от 6% управляват всички.
След заведените дела срещу вота, съдът взе решение да касира изборите и на 7 юни 2008г. гражданите на общината ще избират за втори път своите старейшини.
За да поговорим по-подробно за изборите в Сандански и за купените избори там тази вечер сме поканили Величко Клингов

Величко Стойчев Клингов

Роден на: 06.09.1972 г. - Сандански, България
Образование: - Професия - икономист
- Специалност - финанси

Лични Данни: женен; една дъщеря

Област, в която работи: финанси
Професионален опит: БНБ

Парламентарна дейност: - 39-о Народно събрание - народен представител (05 юли 2001 - 05 юли 2001)
- 39-о Народно събрание - Парламентарен секретар (05 юли 2001)
- Kомисия по икономическата политика - Член (20 юли 2001)
- Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта - Член (20 юли 2001)
- Парламентарна група „Новото време” - Член (10 март 2004)

Законодателна инициатива, с която се гордее най-много: Закон за изменение и допълнение на закона за общинската собственост

Припомнете си миналогодишното ни предаване за Възкресение Христово. чуйте библейската история директно от водещия Емил Кошлуков.
Тъй като на сценарния екип на предаването библейските теми не са при сърце, отнесохме скандал от водещия. Той ни изуми с познанията си в християнството, иконите и разликите между православието и католицизма. Разбира се не бих могла да ги пресъздам, затова най-добре гледайте предаването тази вечер.

Великият ден на Възкресението представя най-пълно основната християнска догма - вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят
Великден или Възкресение Христово е най-големият, най-светлият празник за православните християни. Католиците тачат повече Рождество Христово.
В християнската религия на Възкресение (Великден) се чества връщането на Исус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироноски, посетили гроба. Исус Христос се явява на Мария Магдалина и на апостолите.
Събитията, свързани с Христовото възкресение, са станали в дните около еврейския празник Пасха. Затова от самото начало честването на Великден е свързано с еврейската Пасха. Поради връзката му с лунния календар Пасхата е подвижен празник, затова и Великден променя датата си. Но има едно древно правило, което повелява Великден да не се празнува заедно с еврейския празник, а в неделните дни около нея и винаги след деня на пролетното равноденствие. Още от времето на Първия вселенски събор през 325 г. има пожелание Великден да се чества в един ден от всички християни. Тогава е определен принципът, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

На 22.04.2008г. премиерът Сергей Станишев най-сетне обяви дългоочакваните промени в българското правителство. Естествено те не поднесоха кой знае какви изненади. Не се оправдаха очакванията на ведомствените червени шамани, които чакаха нов „Априлски пленум”, който да обяви курс към възходящо социалистическо развитие. Уви, премиерът реши друго.
Бяха сменени министрите на земеделието, отбраната, здравеопазването и вътрешните работи – а именно – Нихат Кабил, Веселин Близнаков, Радослав Гайдарски и Румен Петков. Те бяха заменени съответно от Валери Цветанов, Николай Цонев, Евгений Желев и Михаил Миков, а чаканите с трепет структурни промени в Министерския съвет бяха повече от скромни и се ограничиха до назначението на настоящия ни посланик в Германия Меглена Плугчиева за вицепремиер и министър по еврофондовете.
В същото време „грандиозните” промени бяха съпътствани от небивала тайнственост и нечувани забулени в тайнственост срещи и разговори, които ни върнаха към романтичните филми и романи посветени на Студената война.
Кому бе нужен целият този театър? Какво цели Станишев с тези промени, една година преди изтичане на мандата на правителството? Да довършат грабежа ли са назначени червеният олигарх Желев и хлебопроизводителят Цонев?
Предаването „Таралеж” ще даде отговор на тези въпроси. Само тази вечер и само по Евроком 20.30ч.

След дълъг период на скандали,оставки и вотове на недоверие, дойде време Станишев да „изпълни” обещаното. Премиерът казва, че са „нужни сериозни структурни и персонални промени”. Добре, ние това го знаем. Но мисля, че не е нужно да ни казват, че са нужни промени, а да ги направят! Питам се, обаче промяната, която се извършва в правителството – поставянето на нови министри, достатъчна ли е, за да видим най-сетне напредък?
Новоназначените министри вече станаха медийни звезди - дават интервюта, разказват колко са били учудени от поканата за министерски пост. Родителите им, съседите им и всички познати бълват хвалебствия колко са добри и честни. Президентът също отчете добрия подбор на министри. Питам се обаче какво ще е положението след 6 месеца? Защото всички новопостъпили са добри и честни хора в очите на всички, но идва време, в което всеки от тях се издънва. И това не ни учудва. За новия министер без портфейл, г-жа Плугчиева, става ясно, че вече е направила поръчка за нови мебели за своя кабинет на стойност около 30 хил. лева. Явно уважаемата госпожа доста бързо се е окопитила от „учудването” си и вече взима мерки, за да й бъде удобно на министерския стол. Сигурно скоро ще започнем да научаваме любопитни неща за всеки един от новите. Времето ще покаже.
Сега обаче е периодът, в който ще чуваме от всички тях колко са загрижени за положението в подопечните си ведомства, обещания за крупни мерки в МВР, за общодостъпно и качествено здравеопазване, за проспериращо земеделие и модернизирана и ефективна армия и т.н. Премиерът сигурно си мисли, че тези нови лица са достатъчни, за да бъде замазано положението и да не се стигне до предсрочни избори. Аз обаче смятам, че това е доста закъсняла мярка. Тези хора няма да променят нищо – нито Михаил Миков ще успее да възвърне доверието в МВР, нито д-р Желев ще стабилизира здравеопазването
Алекс

Посветена е на годишнината от арменския геноцид. Като гост по темата е Серж Манашан, който разказва разтърсващата история как младотурците изколват близо 1.5 – 2 млн. Арменци. Историята всеки може да я прочете. На мен ми беше по-интересно да я чуя преплетена в съдбата на близките на Серж. Докато правехме предаването той ми разказваше. Семейството на майка му били дали подкуп на един лодкар и той ги превел извън Турция. Дядо му пък имал кораб и там се скрили и избягали в България.
Дошлите на власт през 1914г. младотурци обявили задължителна повинност за арменските мъже между 16-35 години и така чичото на Серж се озовал в армията. Отървал се благодарение на съобразителността си. Отивали към бойното поле чичото и още трима турски войника. Турците били въоръжени, а той дори нямал нож. Разбрал капана, които му се кроял, издебнал единия и го повалил. Взел му пушката и застрелял другия, а третия избягал.
Чух още много други истории, който ме потресоха. Чуйте ги и вие.
Вижте и мнението на Серж Манашан защо българския парламент продължава всячески да избягва декларацията за признаване на арменския геноцид.

Серж Манашан
Роден на 29 юли 1971 г. в София.
Образование: Образцов техникум по електротехника и автоматика.
Професионален опит:
- опит в областта на услугите и мениджмънта;
- съдружник в “ГЕКО – Сигурност и капитал”.
- консултации в областта на стопанисване и управление на недвижими имоти, ремонт и дизайн на недвижими имоти.
Кандидат за народен представител на парламентарните избори през 2005г. от листата на ПП „Новото време” в 23 Многомандатен избирателен район

За да разгледате детайлно снимките, които Ви показваме посетете този сайт www.gecities.com

В началото на месец Март стана ясно, че т.нар. „алтернативен синод” ще съди българската държава в Съда за правата на човека в Страсбург. На прицела на разколниците е действащият „Закон за вероизповеданията”, приет през 2002г. В тази връзка тази вечер гост в предаването „Таралеж” ще бъде Борислав Цеков – един от авторите на този закон. Не пропускайте дискусията, между водещия и г-н Цеков, относно разколът в Българската православна църква и проблемите на религията в България. Евроком 20.30ч.

Борислав Бориславов Цеков
-Роден на 19 януари 1972 в гр.София. Завършил е право в Юридическия факултет на Софийския университет Св. „Климент Охридски” през 1994г. Специализира право и политически науки в Португалия(Лисабон) ; САЩ(Вашингтон и Ню Йорк) ; Белгия(Брюксел) ; Италия(Рим)
-Депутат в 39 Народно Събрание(05.07.2001г.-17.06.2005г.)
-Член е на три постоянни комисии – Комисията по правни въпроси, Комисията по европейска интеграция и Комисията по местно самоуправление. Заместник-председател на временната проучвателна комисия по религиозните въпроси(27.03.2002г.-30.11.2002г.)
-Заместник-председател на ПГ „Новото време”
-Автор и вносител на над 30 законопроекта, сред които:
Закон за вероизповеданията
Закон за изменение и допълнение на закона за допитване до народа
Закон за изменение и допълнение на наказателния кодекс
Закон за политическите партии
-Законодателна инициатива, с която се гордее най-много:
Приетият през 2002г. нов Закон за вероизповеданията, преустановяващ политическата намеса в делата на Българската православна църква и гарантиращ свободата на вероизповеданията в България.